До християнския празник на 6 август, известен и като Сотировден, не е прието да се яде грозде

Празникът Преображение Господне е установен още в първите векове на християнството и напомня едно от най-важните евангелски събития - явяването на Господа в небесна слава пред тримата си ученици. В 33-тата година от своя земен живот, на планината Тавор в Галилея, пред погледа на апостолите Петър, Иаков и Йоан, Исус Христос се преобразил, издигнал се над земята и засиял в чудна светлина. Така Всевишният потвърдил божествената истинност на Своя син.

Преображение се пада по средата на 15-дневните пости в чест на Божията Майка и е подстъп към големия празник Успение Богородично (Голяма Богородица) на 15 август. В южните райони на Странджа, Сакар и Родопите го наричат още Св. Сотир, или Сотировден.

Според народната традиция до този ден не се яде грозде, защото още "не е кръстено". Преди да узрее гроздето, узряват къпините, но те не бива да се ядат, преди да се е хапнало от първото грозде, защото според легендата

къпината е дяволско творение, "грозде дяволско"

Предание разказва, че дяволът я създал като отговор на създаденото от Бога грозде. Освен това той направил така, че къпината да узрява по-рано от гроздето и хората да се подмамват да я ядат и така да станат подвластни на дявола.

Сутринта на празника стопанките отнасят на църковната служба първите откъснати гроздове и варено жито и свещеникът ги опява и прекадява заедно с други плодове - дини, круши, ябълки. После раздават плодовете на съседи и роднини. Народното поверие гласи, че

ако някой хапне грозде преди Сотировден, ще го болят зъбите

В Разградско има забрана да се яде червено грозде и диня на Преображение, за да не се "преобрази" човек, т.е. да не излязат по тялото му някакви белези.

Преображение се смята за ден, граничен между лятото и есента и свързан с "преобразяването" на слънцето и живата природа. В Родопите вярват, че Господ "прибрязнувал" - пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба.

На този ден "времето започва да се преобразява" -

силата на слънцето отслабва, денят намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята.

В Западна и Северна България и по северните старопланински склонове на Преображение се изпълняват лечебно-обредни практики, основна роля в които се възлага на слънцето и слънчогледа. В Ловешко и Плевенско още рано преди изгрев слънце откъсват слънчогледовата пита, пробиват в средата й дупка и преливат през нея три пъти вода. С нея се мият или отпиват онези, за които се смята, че са урочасани.

На Преображение пчеларите в южните български земи започват подготовката за патронния си празник - Голяма Богородица. Те отиват на пчелина и прекадяват кошерите, взимат няколко медени пити, които ще осветят в черквата на Успение Богородично.

На Преображение се разрешава да се яде риба. 

Източник: в. Новинар