С пианистката Мария Каракушева си говорим за музика, отношение към културата и пътешествия

Честно казано, дълго се чудих дали Мария Каракушева е по-красива или по-талантлива. После, разбира се, изоставих тази бесмислена дилема. Защото всеки концерт на пианистката е удоволствие за повече от едно сетива. На сцената Мария изглежда нереална, а пръстите й творят вълшебства с клавишите.

Виртуозната изпълнителка с лице на кукла от японска анимация и осанка на кралица е спечелила куп международни конкурси за класическо пиано (първия още когато е на 9, 4 години след като започва да свири). Дали затова или защото не обича да стои на едно място, Мария постоянно търси нови музикални форми, в които да се развива.

Тя е човекът зад проекта Classic In The House, който от 2010-а смесва повече от успешно класика с електронна музика.

На 30-и юли, вторник, пък предстои втората серия на друго нейно творение – Classic In The Jazz, което доказва, че класическата музика се разбира отлично и с джаза. А в главата на неуморимата Мария вече има и нови идеи за интересни сътрудничества. Сякаш за да затвърди убеждението ни, че в България може да се прави качествена музика, а класическата й разновидност не е предназначена само за сухи концертни зали и аудитория с възраст над средната.

В официалния си фейсбук профил младата дама, която концертира от 11-годишна, се определя като класически пианист, съвременен композитор и човек, който вярва. В какво точно - ще разбереш от разговора с нея.

Как ти хрумна идеята за Classic in the House?

Classic In The House е резултат от силното ми желание класическата музика да достигне до възможно най-много млади хора. Идеята да свържа два на пръв поглед несъвместими жанра беше смела, но от една страна класиката е белязала целия ми живот, а от друга нощният ми живот е свързан с много партита и хаус музика. Партньорството ми с DJ Borra, с когото създадохме десетки авторски парчета и реализирахме множество участия в клубове и на различни събития, беше знак, че класиката е имала нужда от алтернативна форма, за да бъде в крак с нашето време.

А защо Classic in the Jazz, как се стигна дотам?

Classic In The Jazz звучи като вариация на Classic In The House, но всъщност е един много различен проект. Премиерата му се състоя в Sofia Live Club, на два акустични рояла. Свирихме класика и джаз едновременно, на втория роял беше талантливият джазмен от Ротердам Момчил Атанасов. Беше ми ясно, че се движим на ръба да останем неразбрани, но публиката остана във възторг и дълго след това се говореше за концерта. Classic In The Jazz е ексклузивен проект и целта ни е да провокираме и изненадваме на всеки концерт. За предстоящото събитие на терасата на Culture Beat на 30-и юли сме подготвили нови аранжименти от Мусоргски, Григ и Рахманинов и ще ги поднесем като клавирно дуо и джаз трио в едно. Към нас се присъединяват Антон Пиперов - бас и Деян Илиев - барабани.

Няколко думи за Момчил, как се намерихте?

Момчил Атанасов е много талантлив, притежава точната доза лудост, която му позволява да излиза от рамките и е голям професионалист, което пък му дава убедителност, когато поднася музиката си. Това са качества, които високо ценя и палят желанието ми за колаборации. Така стана и с Момчил, веднага се надушихме и създадохме алтернативно клавирно дуо между класически и джаз музикант.

Новото издание на Classic In The Jazz със сигурност ще ни зарадва, какво предстои след това обаче?

В момента развивам нов проект с талантливата и забележителна оперна певица Пламена Гиргинова, чийто глас - колоратурен сопран, се среща рядко. За пръв път работя с певица и ми е изключително интересно. Отново стремежът ми е да създам оригинален проект, различен от всичко познато. Планирам тази есен да излезе първият ни клип, с което да заявим алтернативното си присъствие на българската поп сцена.

Разбрах, че двете доста сте попътували заедно напоследък, разкажи за това?

Имаме концерти зад граница, които се радват на голям успех. По покана на българското посолство изнесохме великденски концерт пред елита на Сараево, а в Женева бяхме поканени да изнесем концерт на частен прием, сред чиито гости от цял свят присъстваше и директорът на Grand Théâtre de Genève.

Какво те впечатли най-много в Женева?

Честно казано най-много това, че са глобили шофьор за превишена скорост с 900 000 франка. Малък град с изключителен ред, красиви гледки и безгрижни хора, което го прави малко скучен при по-дълъг престой.

А в Сараево?

Там бяхме посрещнати с огромно медийно внимание и целият град говореше за нашето събитие. Казвам го без преувеличение. Впечатли ме отношението и вниманието им към културата, при условие, че навсякъде имаше следи от неотдавна приключилата гражданска война и обществото все още се възстановява. Най-интересното е, че след такава трагедия, хората започват да ценят спокойствието в бита си и гледат на живота по различен, много по-мъдър начин.

Остана ли ви време да поразгледате, какво не трябва да пропуска човек да види на двете места?

Сараево е град, чиято история се пише в момента, град в който можеш да се разходиш само 300 метра по улицата и да минеш през 3 различни свята - православен храм с красива ограда и цветя по нея, джамия с минарета и пронизващия глас на мюезина, католическа църква. И цялата архитектура, дори паважът са коренно различни, в рaмките само на две преки.

В Швейцария всички почитатели на зимните спортове виждат основно Швейцарските Алпи, но препоръчвам и разходка към други дестинации, особено езерата на границата с Италия като Лаго Маджоре и Лугано.

Кое те привлича повече - швейцарската подреденост или артистичният балкански хаос?

И на двете места ме привлича отношението към историята, към изкуствата, които дават характерния облик на града, както и вниманието, което се отделя на културата като цяло. Съпоставките с България обаче по-скоро ме натъжават.

Пътешествието или мястото, което няма да забравиш никога?

Колкото и банално да прозвучи, това бе първият ми уикенд в Париж преди много години. Струва ми се, че е излишно да пояснявам защо, надявам се всеки посетител на Termo да е изпитал това чувство.

Какво те движи напред, да правиш нещата, с които се занимаваш? Вече загатна за отношението към културата на родна почва...

Радостта в очите на публиката и удоволствието, което ми доставя работата.

Виж и чуй Мария Каракушева в проекта Classic In The Jazz (30 юли, Culture Beat Club), а дотогава те оставяме с един клип от по-ранния - Classic In The House: