"Фейсбук" - социалната мрежа на света! Така е, нали?

Дори и да не сте от страстните почитатели и заклети фенове на тази мрежа със сигурност имате създаден профил. Било то заради естеството на работата ви, приятели в чужбина или просто защото е "модерно". (Добре дори да сте от малкото проценти, които нямат, бас държа, че ползвате "Туитър"! Но това е друга тема.)

Как разбирам това ли? Осъзнавам го ежедневно. Например, когато научавам най-важното от новинарския поток преди повечето информационни сайтове да успеят да го напишат. Или пък друго - никой вече не пита за телефонен номер, всеки пита за фейсбук профил. А навън, лесно може да забележите, че всеки втори, с когото се разминавате държи телефон в ръка и цъка из социалната мрежа.

Или иначе казано, реалният живот се пренесе в една дигитална социална мрежа. Носим "Фейсбук" винаги с нас - било то с таблет, смартфон, лаптоп. Постоянно сме свързани и комуникацията е по-лесна от всякога.

Но кога "Фейсбук" се превърна в нещо като сайт за запознанства? Макар това да не е била първоначалната му идея, се получава повече от добре. Забележете само как вече няма хитови сайтове като aha.bg, sladur.com и всякакви подобни или поне вече не ги посещават толкова хора.

И как да не се получава така, когато профилите в социалната мрежа са измислени като един добре структуриран каталог за избор на компаньонки? Разбира се, аз мога да говоря само от моята гледна точка. Но реално, ако се замислите, бърз поглед на няколко профилни снимки обикновено са достатъчни на един мъж, за да направи крачка към запознанството. По-любопитните могат да разгледат и харесаните страници на девойката, която проучват, за да видят дали имат сходни интереси. Просто не е истина колко неща може да разберете за един човек само от профила му в социалната мрежа (освен, ако не е старателно "заключен")!

Прелюдията

И така - запознанството тип "сладур.ком" започва с покана за приятелство, а по-притеснителните мъже използват бутона "сръчкай", за да привлекат вниманието и да подтикната девойката да се сети да ги заговори или поне да върне "сръчкването".

Ако девойката ви приеме - вече сте на първо ниво. Предстои по-интересната част. Започването на разговора. Кои са най-честите фрази?

"Привет", "Здрасти, к'во стаа?", "Kvo si pravish?" , "ei" , "hi", "op", "Как си?" - неутрални реплики за проверка на срещуположния човек. Но, разбира се, и не особено оригинални. Други пък започват разговора с нещо от типа на: "Хубаво кученце" , или "Обичаш кучета? И аз също" (виждайки снимката, използвана като корица). Не липсват и съобщения от рода на "готина си", например, на което какво може да отвърне един нормален човек освен "благодаря"?

Оригиналността се покачва и стига до следното съобщение

"Здpacти, ĸoгaтo видиш тoвa cъoбщeниe, щe влeзeш в пpoфилa ми, щe видиш ĸoлĸo cъм cтpaxoтeн, и cлeд тoвa или нямa дa ми oтгoвopиш и тoтaлнo щe мe игнopиpaш (и ще сгрешиш тотално), или щe ми oтгoвopиш и щe се запознаеш с най-интересния и забавния човек, който си виждала през живота си и ще се убедиш в думите ми... та, кое избираш?".

Това са част от онези встъпителни реплики за започване на кореспонденцията. Предстои по-интересната част - как продължава разговорът.

След задължителните "как си, какво правиш" неизбежно следва въпросът "имаш ли гадже?". И оттам се започва право към целта.

По-зрелите мъже

По-зрелите мъже, около и над 40 години винаги задават един неутрален въпрос (ако получат отказ, да не им е неудобно), а именно – "Кога ще пием с теб?". Изразът сам по себе си е напълно равен на "Кога ще правим секс", но зрелият мъж знае как да го зададе, за да не обиди жената с директността ти.

Мъжете около 30 са онези мъже, които ще ви обсипят с всички хубави, вече позабравени думи, които всяка жена иска да чуе. Единствено в техния речник присъстват изрази като "прекрасна си", "невероятно красива", "неповторима", "неотразима" и такива подобни. Повечето от мъжете са много хитри - сякаш имат концепция как трябва да се проведе разговорът, за да завърши със заветното "да" от страна на жената. Някои от тях са склонни да напишат дори стихове и да съблазнят със свирене на китара. "Ще направя каквото поискаш, за да се чувстваш добре, ако се видим" - също много често използвана фраза.

Мъжът наближаващ 30 има дежурната реплика, гласяща "не съм като другите" и "аз съм различен". Често тези хора споделят, че са готови за връзка, че даже и семейство, но видите ли - подходящи нямало . "Харесвам те, ти не си като другите" - друга култова реплика на това поколение и на тези мъже. Сякаш в зависимост от възрастта си, те се научават коя е най-правилната и сигурна стратегия, за да си осигурят жената, която искат.

За мъже под 28-30 години няма и да говоря, та те са още момчета (извинявам се предварително на малката част от мъжете на тази възраст, които наистина са мъже. Но разберете ме, моля, наистина сте много малко!)

Face to face, не face to Facebook

И пишейки тези редове все повече се замислям къде изчезна тръпката от запознанството "очи в очи" (face to face, не face to Facebook)? От това да видиш реакцията от думите ти в очите срещу теб, не да четеш "празни" редове?... Да усетиш емоцията, да я споделиш... Да се изчервиш от притеснение, да докоснеш дланта... И такива хубави неща, които "Фейсбук" не може да ни даде.

Един ден когато децата ви ви попитат как се запознахте двамата, да може да разкажете нещо по-различно от "Ами, във "Фейсбук""... Аз не искам тази история. Един живот живеем, нека е пълен в истинския смисъл на думата. Не си спомням на кого бяха думите: "Живееш или просто съществуваш?", но знам едно - живейте сега, обичайте се, бъдете щастливи, радвайте се на малките жестове, на споделените моменти.