Лентите в киноархива трябва да се съхраняват при специални условия, за да оцелеят и за следващите поколения - но ако не са дигитализирани, вече няма да има и кой да ги гледа

Вентилирани помещения с постоянна температура максимум до 12 градуса, както и влажност на въздуха не повече от 30% - това според според американски изследвания е нужно за съхранението на старите киноленти, обясни директорката на Българската национална филмотека (БНФ) тази седмица, след като Министерството на културата отвори за медиите вратите на хранилището в столичния кв. Бояна.

Антония Ковачева посочи още, че ако в хранилището се осигури постоянна температурата до 3 градуса, един чисто нов негатив на един филм би издържал там повече от 1000 години.

По думите й ако не се вземат спешни мерки, които да осигурят нормални условия на съхранение на лентите, всички български филми ще бъдат унищожени безвъзвратно до 10 години.

Като "крайно недостатъчен" се определя общият годишен бюджет на БНФ и филмотечното кино "Одеон", който възлиза на 347 хил. лева. Липсва устойчиво финансиране, няма перо "съхранение", а в тази критична ситуация ще започнат и процеси на разпадане на самите ленти, предупреди Ковачева.

За изграждането на ново хранилище с подходящи климатични инсталации са необходими над 15 млн. лева, като засега от филмотеката са успели да кандидатстват за финансиране единствено за норвежко финансиране, откъдето очакват около 1,5 млн., съобщи БНТ

"Положението на хранилището на филмотеката е недопустимо! Ние сме единствената страна в ЕС, която не се грижи за филмовото ни културно наследство", възмути се вчера служебният министър на културата Мартин Иванов, който, като бивш ръководител на Държавна агенция "Архиви", приема проблема присърце.

Според представената от него статистика в помещенията в Бояна се съхраняват 150 хил. копия. 9500 са българските игрални и документални филми - визуалната памет на страната ни.

Филмовото ни културно наследство бива разяждано от оцетна киселина и непоправимо се съсипва, алармира министърът.

* * *

Деградацията на материала, от който са направени лентите, е известна като "оцетен синдром", а металните контейнери, където се съхраняват филмите, допринасят за разпространяването му, обясняват специалисти.

Критици са категорични, че само запазването на безценните оригинали би позволило класически образци - не само на игралното и документалното, но и на научнопопулярното и анимационното ни кино - да продължат да водят пълноценен социален живот сред зрителите.

Факт е, че почти никой не ходи да гледа стари български филми в кината, след като всяко заглавие, излъчено по БНТ1 или БНТ Свят, се появява в YouTube. Дигитализацията обаче не е на ниво, а качеството дори при филми, издадени на DVD, дразни и отблъсква доброномерено настроения зрител.

Първият български филм, тиражиран и разпространен на DVD, е двусерийният "Дан Колов - царят на кеча" на реж. Михаил Гецов, а преди десетина година по комуникационната стратегия за присъединяване към ЕС със субтитри на няколко езика бяха издадени "Крадецът на праскови" и "Време разделно".

По-късно поредица с десетки от най-обичаните стари БГ филми излезе и с в. "24 часа". Днес обаче видеотеки няма, дисковете стават отживелица, а разпространението се ориентира онлайн.

Филмотеките на развити държави като Белгия и Великобритания разполагат с мултимедийни посетителски центрове, където зрителят може да гледа филми от архивите им на индивидуален екран, със слушалки.

Положителен е примерът и с "Мосфилм" - в техния YouTube канал киноманите по цял свят могат да гледат онлайн десетки класически филми от съветско време.