Според изследване на социологическата агенция "Екзакта рисърч груп" при избори сега, в следващият парламент биха шест формации, като разпределението на силите обаче би било различно

Националното представително изследване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено сред 1000 пълнолетни българи в 89 населени места на страната между 5 и 12 септември показва позната картина - ГЕРБ е първа сила, БСП получава 3/5 от подкрепата за първенците, а Реформаторският блок и ДПС са пет пъти по-малки от партията на Бойко Борисов.

Преди седмица "Алфа рисърч" публикува много близки резултати от свое изследване.

"Екзакта груп" измерва подкрепата за основните политически сили така:

ГЕРБ - 24,5%
БСП - 15,3%
Реформаторски блок - 6%
ДПС - 4,5%
Патриотичен фронт - 4,5%
АБВ - 3%
"Атака" - 2,6%
Друга - 3,2%
Не съм решил - 7,7%
Няма да гласувам - 27,8%

Това означава, че при евентуални предсрочни парламентарни избори биха попаднали отново в Народното събрание всички представени сили до момента без "Атака". Тук разликата с "Алфа рисърч" е при "Движение 21" на Татяна Дончева, което тук не присъства сред класиралите се в НС формации.

"През последните шест месеца се регистрира стабилизация и дори леко покачване на одобрението към основните държавни институции и водещите политици", отчита "Екзакта".

Работата на правителството е одобрявана от 33% от българите, а тази на парламента - от 18%. Три четвърти от привържениците на ГЕРБ одобряват работата на кабинета, докато тези на Реформаторския блок са разделени - половината подкрепят, другата половина не подкрепят.

За последните шест месеца работата на премиера печели 4 пункта одобрение, като в момента одобрението към Борисов има по-висок дял от неодобрението - 48% към 42%.

Най-одобряваните министри от кабинета са Лиляна Павлова (с 47% одобрение), Томислав Дончев (с 42% одобрение) и Вежди Рашидов (с 40% одобрение).

Топ 10 на най-одобряваните публични лица през септември включва следните имена:

- Йорданка Фандъкова - с 67% одобрение;
- Кристалина Георгиева - с 53% одобрение;
- Бойко Борисов - с 48% одобрение;
- Лиляна Павлова - с 47% одобрение;
- Мая Манолова - с 43% одобрение;
- Томислав Дончев - с 42% одобрение;
- Вежди Рашидов - с 40% одобрение;
- Красен Кралев - с 39% одобрение;
- Ивайло Калфин - с 35% одобрение;
- Красимир Каракачанов - с 33% одобрение.

Цветан Цветанов и Валери Симеонов са най-одобряваните председатели на Парламентарни групи в Народното събрание - одобряват ги по 29% от българите. Сред популярните лидери на Парламентарни групи намира място и Корнелия Нинова с 26% одобрение. Най-слабо популярните лидери на ПГ са Румен Йончев (одобряван от 3%) и Красимира Ковачка (одобрявана от 5%).

Значимост на президентските избори и готовност да се гласува

Предстоящите президентски избори са много важни за страната според 61% от българите. Най-често така мислят избирателите на ГЕРБ, на БСП и на ПФ.

Едва 38% от българите обаче са на мнение, че президентските избори са много важни лично за тях. Това не дава основание за особен оптимизъм, че на вота ще се явят голяма част от българските избиратели.

Малко повече от половината от имащите право на глас българи заявяват твърдо намерение да гласуват. Делът на изразилите желание да гласуват на референдума е по-нисък с около 10 пункта. Готовността да се гласува в момента е твърде условна величина.

Все още не са отчетени ефектите от задължителното гласуване. От изследванията на "Екзакта" през последните два месеца е видно, че хората в малка степен са запознати с нововъведенията в изборното законодателство. Тепърва ще става ясно какъв може да е ефектът и от вот две в едно (президентски избори и референдум). Очаква се сериозна кампания не само за президентските избори, но и за референдума.

Най-много желаещи да гласуват за президент има в селата, а най-малко - в столицата. Готовността за гласуване нараства сред по-възрастните респонденти.

51% от участвалите в изследването българи заявяват, че неизвестният засега кандидат на ГЕРБ е най-вероятният победител в изборната надпревара за президент. По-често от останалите това твърдят хора на възраст между 30 и 60 години, високообразовани и заможни избиратели. 92% от привържениците на ГЕРБ вярват в победата на своя кандидат.

Поради липсата на номинирани кандидати от всички партии, в настоящото изследване на "Екзакта" се мерят единствено рейтингите на одобрение към досега заявените кандидатури. Рейтингите на одобрение не са и не могат да играят ролята на прогнозен дял за предстоящата надпревара. След началото на изборната кампания ще стане възможно да се изследва реално вота за президент. В момента няма основания да се правят прогнози в тази посока.

Общественото мнение за номинираните кандидати за президент

Сред левите кандидати за президент най-висок рейтинг на одобрение има Ивайло Калфин - 35% (измерен в период, в който той не е номиниран за президент), следван от Татяна Дончева с одобрение от 27% и генерал Румен Радев - с 25%. Близо половината от българите все още нямат впечатления от Румен Радев.

Това са политически фигури, които ще се борят за мажоритарен вот. Като се държи сметка и за това, че Ивайло Калфин и Татяна Дончева успяват да се харесват освен на леви и на други избиратели, то се очаква надпреварата вляво да бъде особено оспорвана.

Кандидатът за президент на РБ Трайчо Трайков е одобряван от 16% от пълнолетните българи и от три четвърти от избирателите на РБ.

Красимир Каракачанов е одобряван от 33% от българите. В качеството си на кандидат за президент Красимир Каракачанов е одобряван от 76% от избирателите на ПФ и от 56% от тези на Атака.