"Дойдох, видях, изживях – сега е време за нещо ново."

Димитър Георгиев, Мирилайлай или просто Митака е 25-годишен дизайнер, музикант, фотограф, а отскоро и блогър. Неговият блог The Mountain Alive за аналогова фотография, нестандартни, бунтарски мисли и любов към природата тепърва придобива популярност, но вече радва с красиви кадри и дълбоко философски размисли. Митака НЕ е завършил Лесотехническия университет (и се гордее с това) , работил е на няколко места като графичен дизайнер, а сега се е отдал на голямата си любов – планините. За да покаже колко интересни и колоритни са самият той и работата му, той дава интервю за Bulevard.bg:

- Разкажи малко за проекта The Montain Alive (Живата планина). Какво те подтикна да го направиш? Как дойде самата идея?

- Проектът Тhe Mountain Alive се зароди от голямото ми влечение към природата. До преди това работех като графичен дизайнер и отделно обичах да прекарвам време в планината, но в един момент реших, че тази красота и спокойствие мога да предам и на други хора, които нямат възможността или желанието да отделят време и усилия за да отидат там. Първоначалната идея се разви и продължава да се развива в различни насоки. Освен фотографията, вече има и видеа, както и размисли на философска и екзистенциална тематика. Като цяло идеята остава най-вече да покажа и да разкажа за красотата на природата, земята и всичко останало така, както го виждам аз. А също и да разбера гледната точка на други хора. Така се получава едно взаимно обогатяване.

- Каква е философията на "Живата планина"? На какво държиш най-много и какво искаш да пропагандираш?

- Философията, ако може да се изрази накратко, е следната: Винаги се стреми към по-висока перспектива, по-широк мироглед. В живота си се искам да приемам всичко, такова, каквото е, и да го изследвам от повече гледни точки. Това ми дава възможност да го оценя по-обективно и да видя красотата скрита в същността на нещата. А после да преценя и, ако избера, да ги променя.

Естествено разбираш, че самата дума „пропаганда“ противоречи на тази философия (смее се). Но бих апелирал точно за това - не оставяйте другите да ви казват какво да правите, вие знаете най-добре за себе си. Както и още нещо, не налагайте своето мнение на другите хора, всеки човек е уникален, не само физически, но и като личност, като светоглед.

- Защо в текстовете на блога толкова се бунтуваш срещу всички норми?

- Някои от текстовете може да звучат по-рязко и бунтарски, защото ми харесва драматичния начин на изразяване. Това помага да ангажираш човека срещу теб, да породиш някаква емоция в него. Да посееш семенце, от което вече той да си направи някакви негови наблюдения и изводи. Мисля, че това може да се види и във фотографията. 

- Какво те кара да предпочиташ аналоговата фотография?

- В аналоговата фотография ми харесва почти всичко. Има някаква огромна романтика във самия процес - от зареждането на лентата във апарата, през внимателното преценяване на всяка поза, имаш точно 36 или по-малко, и това, че не можеш да видиш какво се е получило веднага. Самите цветове също ми изглеждат някак по-естествени. Минусите са, че имаш по-малък контрол над резултата, но това също може да се приеме за някакъв чар.

- Кои са ти любимите дестинации в България?

- Нямам определени. Обикновено се влюбвам в някое кътче и ходя често там, после разбирам, че е време да продължа. Но обожавам всички планини и водни басейни, навсякъде където е тихо и човек намира себе си.

- Имаш ли си любима твоя снимка, такава, която да представя най-добре това, което правиш?  

- Не, нямам.

- Кое е мястото, което искаш задължително да снимаш?

- Всяко място, което носи тази енергия на спокойствие, хармония и единство на човек и природа.

- Освен с фотография се занимаваш с музика и с графичен дизайн? Разкажи нещо повече за другите ти проекти.

- Доста време се занимавах с комерсиален графичен дизайн, но постепенно ми омръзна и осъзнах, че уменията придобити в миналото ми помагат за почти всички други неща, с които се занимавам - блога, фотографията, музиката и др. За това го използвам (наученото - бел.ав.) като помощно средство, но ако имам предложение за интересен проект бих го използвал отново и за клиенти. 

Музиката е друга голяма любов - невероятен начин да изразиш себе си. С музика започнах да се занимавам спонтанно някъде 6-7 клас - първо с класическа китара, а после бас китара. Последно свирих в група Khanъ, уникална банда, която смесва по-тежка и ритмична музика като хард-кор с автентична българска народна музика. Времето ми прекарано с тази банда беше едно страхотно изживяване, за което съм благодарен на останалите членове. Постепенно, обаче, вкусът ми се измени към по-простия и изчистен звук на акустичната китара. Освен класиките и фламенкото съм голям фен и на експерименталния жанр, чиито дълбини изследваме с приятели. Скоро може и да кача нещо в блога. 

Димитър Георгиев (на басa) по време на концерт на група Khanъ. 

- С какво искаш да те запомнят?

- Ако става въпрос за след смъртта ми - с това, че съм променил мисленето на много хора по света, че съм ги докоснал емоционално, както и с това, че съм водил живот без задръжки – във всеки смисъл (смее се).

- Ако можеш да избереш каква епитафия за погребението си, каква би била тя? 

- Би била нещо от сорта на "Дойдох, видях, изживях - сега е време за нещо ново."