Да беше единствен Трайчо Василев-Пиже, проблемът щеше да е много прост

Кандидат за общински съветник и антуражът му бият журналисти, защото журналистите са тръгнали да задават неудобни въпроси. Звучи като водеща новина от вчерашния ден с един, но всъщност не е нещо чак толкова рядко срещано.

В България свободата на словото не е нещо, което се ползва със сериозна почит. Журналисти се заплашват, скастрят и цензурират редовно, само защото са решили да разровят дадена тема или да направят нещо, което не се харесва на силните на деня. И Пижета - колкото искаш. 

Синдромът на Пижетата

Пижетата са синдром на българската действителност. Тях ги има, защото са полезни на тези, които са на власт или искат да бъдат на власт. Пиже е всеки регионален мутроген, който и купува, и продава гласове, който контролира бедното население на съответния окръг и се явява "влиятелна личност" от дребно ниво.

Пижетата освен сила, пари и власт, друго не признават. Те служат на този, който плаща или ги държи с нещо и осигуряват хора - дали като глас, дали като евтина работна ръка, дали като някой, който трябва да млъкне. 

Иначе казано Пижетата служат на честните и почтени бизнесмени и политици за това, за което те не искат пряко да си цапат ръцете. И Пижетата са намерили своята перфектна ниша за развитие, чрез която паразитират върху околните, върху тези, на които трябва да влияят. 

В замяна на това получават облаги и услуги. Някакъв частен бизнес, с който да прикриват другия си бизнес, място в листа за общински съветници, евентуално (ако са доста влиятелни) номинация за кмет на някоя село или малък град.

И така те виреят в благодатна почва. Има кой да ги закриля и пази, имат върху кого да паразитират. А единственият начин да ги махнат е някое противниково Пиже да ги измести. 

Още помня един момент, когато работех на изборите за парламент през 2013 г. Кандидатът, с когото работех, беше номиниран в още един МИР - Кърджали. Спомням си как един път, след като се беше върнал оттам, разказа точно за едно такова издигнало се Пиже - кандидат за депутат от ДПС. 

Докато нашият кандидат вечерял с пиарката си - местна журналистка, в местен ресторант в центъра на града, въпросното Пиже, заобиколено от охраната си, я извикало с заповеден жест и ѝ обърсало един шамар. Защото си е позволила да работи срещу него. Ей така. От нищото. Защото Пижето се чувствало господар на ситуацията. И по-тъжното - реално нещата стояли точно така. Никой нищо не можел да направи.

Не е един случай

Та когато се възмущаваме от Трайчо Василев, известен като Пиже, който с "антуража" си реши да се саморазправя с екипа на Нова телевизия, нека си помислим и за регионалните журналисти, които е трябвало по един или друг начин да се разправят с него. 

Да си помислим за всички тези журналисти, които нямат дори фиктивната защита на национална медия зад гърба си, която да им даде тежест. За тези, които дори да искат да напишат нещо критично и смислено, без да им е казано, все ще се намери някое Пиже, което да им иска сметка. 

Може и да са ни зависими медиите, може да пишат поръчкови материали, да скандализират, шокират и ужасяват. Така е. Никой не го отрича. Но журналистиката ни няма да стане по-добра, ако я оставим на Пижетата. И ако им видим простотиите, нека не си мълчим.