Как да използваме тази манипулативна техника и как да се предпазим, когато я ползват срещу нас

В ерата на post-truth темата за манипулациите и манипулативните техники придобива все по-голяма важност. От значение вече е да можем да разпознаваме поне най-базовите начини за промяна на чуждото мнение. 

Аргумент Ad Hominem (аргумент срещу човека/личността) е един от най-често използваните похвати при спорове (и не само) в днешно време и съответно един от най-често споменаваните, когато става дума за манипулативно внушаващо въздействие върху аудиторията или върху опонента в дискусията.

Наблюдаваме аргумент ad hominem, когато заключението на опонента се отхвърля само въз основа на някаква негова личностна характеристика. Това е ситуация в която критикуваме не самия аргумент, а човека, който го изказва. Критикувайки личността, ние минимизираме качеството на самия аргумент. 

Разбира се, това е манипулативна техника. Тя обаче си заслужава съответното внимание по ред причини - от факта, че се използва твърде често, пред възможността да бъде използвана срещу нас самите, та до ролята ѝ когато водим сериозен спор и ad hominem действително може да ни влезе от полза. 

Виж още: Когато Истината умря

Терминът Argumentum ad hominem е въведен от древноримските ритори в тяхната класификация на способите за убеждаване на аудиторията. Първоначално е означавал обръщане към емоциите, предрасъдъците и убежденията на слушателите, което не противоречи на принципите на ораторското изкуство.

Най-лесно можем да разберем същността на ad hominem, когато видим логическата му форма:

1. Лицето А формулира твърдение Х.
2. За лицето А е известно нещо, описващо го в лоша светлина.
3. Следователно твърдението Х, изказано от А заслужава да бъде подложено на съмнение или директно да бъде отхвърлено.

Тази техника има няколко основни разновидности:

- ad personam (към личността) - критика към личността на опонента, което дискредитира твърдението;
- ad hominem circumstantiae  (към обстоятелствата) - дискредитиране на позицията на опонента, чрез обстоятелствата, които заобикалят самото твърдение или изказаното в твърдението;
- ad hominem tu quoque ("и ти също") - дискредитиране на изказаната позиция от опонента чрез посочване на факта, че той сам действа в разрез с изтъкваните от него аргументи.

Ако се замислим, със сигурност ще открием случаи, в които самите ние сме се възползвали от някоя от тези техники. И това е напълно нормално. 

Когато нападаме

Виж още: ШОК И УЖАС!!!, или Защо да внимаваме какво четем

Погрешно е да смятаме, че понеже става въпрос за манипулативна техника, тя не трябва да се използва, лоша е и като цяло е неморална. Ние така или иначе в ежедневната си комуникация с останалите хора използваме разнообразен асортимент от техники за убеждаване, като някаква част от тях определено са манипулативни. Въпросът е да се определи границата. 

Както видяхме, още римляните са споменали, че тук става въпрос за въздействие върху емоционалните апели. Ако искате да употребявате ad hominem по успешен начин, постарайте се да го превърнете и в средство за въздействие върху рационалната мисъл. Най-добре е ако накараме публиката да се замисли защо опонентът ни е изразил тази теза. Така сме засегнали и емоционалното и усещането за логика и мисъл у човека, който ни гледа. 

Друг модел за действие е да дискредитираме опонента си, изтъквайки неопитността или некомпетентността му по темата. Или дори липсата на ясен поглед върху нещата. Тук запасът на манипулаторите включва всякакви умалителни форми, патронизиране на опонента, изтъкване на засрамваща го информация и т.н. Друг ефект от използването на тази тактика е вбесяването на противника. Трябва да имаш много дълбоки нерви, за да издържиш някой да те патронизира и да останеш спокоен. Понякога даже това е напълно целен подход - изнервеният противник допуска грешки и губи доверие в очите на публиката. В най-оптималния случай (за атакуващия) опонентът ще заприлича на ядосано момче, както и атакуващият го описва. 

Ad hominem може да се ползва и за оборване на твърдения или поне като прелюдия за това. Самото използване на фразата "Всъщност това не е така/Всъщност въобще не си разбрал", което ни дава дава път да изразим своята версия, вмъквайки лек присмех към наивността/липсата на професионализъм/липсата на опит и т.н. на опонента ни, който по погрешен начин предава нещата. 

Виж още: Инфотейнмънт по български

Всичко описано до момента е форма на манипулация, но също така е и просто похват на оратора, умел финт, с който си връща преднината или обръща настроенията на публиката. Основното, което трябва да запомним, ако използваме ad hominem, е, че се опитваме да убедим публиката в правотата си, а не човека, с когото спорим. Ако искаме да убедим него/нея, използването на подобни техники е неподящо и дори ще го/я настроим срещу себе си. 

Нека се отърсим и от идеята, че не е важно откъде идва информацията или тезата, която се лансира. В такива случаи аргумент ad hominem ни дава сито, през което да пресеем важното от евентуалните скрити намерения или да открием пропуските. Както фактът сам по себе си не е пълен, когато е лишен от заобикалящия го контекст, така и личността, изказваща мнение/информация/аргумент е от значение. Това, разбира се, не означава, че ad hominem е необходим и нужен похват, който тряба да се използва задължително. Той е просто техника на комуникацията, чрез която минимизираме влиянието на аргументите, изказани от наш опонент. И изцяло от нас зависи дали и как ще се възползваме от това.

Погрешно е обаче да се възползваме изцяло и само от тази техника, когато искаме да оборим противниковата теза/аргумент. Най-малкото, само това не би било достатъчно (поне в повечето случаи) да спечелите спор или да убедите околните в правотата си. Още повече, при умел противник, който да разкрие какво правите, може да се окажете в по-слаба позиция и собствените ви аргументи ad hominem да се обърнат срещу вас. 

Когато се използва тази техника, погрижете се да покажете ясно защо изказаното от вас има връзка върху темата, по която се спори, а не е безцелно обиждане на противника. Ако пък комбинирате рационални аргументи с манипулативни техники, като тази, ще създадете стабилна основа за позицията си. Така лекото дискредитиране на противника, редувано със солидни тези, може да ни даде желаното преимущество.

Виж още: Пиар глава затрива, или Как лошата комуникация опропастява идеи

Когато се отбраняваме

Как да се справим, ако срещу нас използват аргумент ad hominem и се опитват да ни приложат всички тези неприятни финтове? Най-простото решение е да изтъкнем, че противникът няма аргументи срещу доводите ни и затова в безсилието си атакува нас самите. Това би подействало, ако сме по-симпатични на публиката или ако противникът действително се възползва само от аргументи срещу личността ни. 

Друг начин да обърнем нещата е като сами използваме ad hominem по познатата система "присмял се хърбел на щърбел". Това ще подейства, ако не сме решили да заемем моралната висина и не сме се зарекли тържествено, че няма да използваме манипулативни техники. Ако хората очакват от вас да не ползвате подобни техники, а вие го направите, те ще се почувстват предадени, а вас ще сметнат за слаби. 

Трети начини е да признаете това, в което ви обвиняват, или поне да признаете възможността то да е вярно, но да попитате каква е връзката с конкретната тема, която се обсъжда. След това се връщате към обвинението в използване на ad hominem поради липса на по-добър аргумент в защита на другата теза. 

Каквото и да изберете, бъдете уверени в себе си и покажете тази си увереност на околните. Най-добрата защита срещу нападки е да ги посрещнеш смело и да покажеш, че не те е страх от тях. Тогава, дори и да са верни, те няма да могат да те засегнат. За справка - вижте Доналд Тръмп.