Стигнахме ли нивото, в което общественият и политически дебат у нас е паднал на нивото на вражда между агитки?

"Сектор Б/Г защо мълчи?!" Този вик чуваме след поредното Вечно дерби между "Левски" и ЦСКА от агитката на победителите в конкретния мач. Сините от Сектор "Б" и червените от Сектор "Г" не пропускат да подвикват към противника, за да засилят унижението от загубата.

Не мога да се отърся от усещането, че политическия и идеологически дебат у нас е стигнал именно до това ниво - на две враждуващи агитки, всяка със своите песни и жадуваща да унижи противника, да го задави и да натика думите му обратно в гърлото. Защото нещата отиват все повече в тази посока. 

Надъхани леви и надъхани десни вече все по-рядко предпочитат спорят, колкото да леят монолози, атакуващи противника - къде греши, с какво се е изложил, защо трябва да бъде порицан и поруган, уволнен, натирен в някоя дупка, където да ближе рани... И всичко това си личи при всеки един скандал. Да вземем например последните два големи публични скандала, свързани с изказвания - Бетина Жотева и Петър Волгин. 

Виж още: Няма как да имаме работеща демокрация без качествен дебат

Жотева направи един безумно неуместен коментар към журналистка, заплашвайки я, че ако продължи да говори, нещата ще ѝ се стъжнят - най-общо казано, предаваме смисъла на посланието. Волгин пък подкрепи палежа на крана, с който се извършва демонтажа на паметника "1300 години България", наричайки акта "легитимна съпротива". Той се изказва в подкрепа и на погромите по време на протестите по време на срещата на Г-20 в Хамбург. 

И след двете изказвания заваляха критики към тези личности, искания за оставка и т.н. В случая с Бетина Жотева - от ляво настроени хора (най-вече), които искаха оставката ѝ от СЕМ, защото не подобава на член на един орган, занимаващ се с регулацията на медии, да заплашва журналист. Имаше критики, имаше обиди към нея, имаше и едно изтормозено извинение от нейна страна накрая. Оставка все още няма. 

От другата страна е случая с Волгин. Тук имаше петиция за уволнението му от БНР, дори за даването му на прокурор, защото призовава към насилие (нещо, което самият Волгин отрича). Пак имаше критики, но този път от страна на десни хора (най-вече). Подобно на горния случай, и тук в критиките имаше смисъл. Макар според Волгин той само да е изразил подкрепата си за тези два акта, включващи сериозно насилие, тук имаме и елемент на насърчаване, който не отива на журналист от Българското национално радио.

И макар Волгин да говори как "психодесните" ограничават свободата на словото само до своите хора и как според тях никой друг няма правото да изказва мнение, в своето предаване той отразява само една крайно ограничена гледна точка по събитията, без да дава плурализъм на мнения, без да осигурява чуването на различен глас по дадени въпроси... А такова предаване няма място в Националното радио. 

Виж още: Демокрация е, дори когато е срещу идеите ти

Общото и при двата случая е, че предимно едната страна говори и размахва обвинения, опитвайки се да уязви другата. "Ето, виждате ли, това ваше лице се издъни и се издъни жестоко. Защо мълчите, няма ли да го порицаете? Нима според вас той е прав и не е казал нищо неправилно? И вие ли сте като него?"

Ако въпросната друга страна не скочи в защита на "своя", то ще има изказвания от сорта на: "Да, така е, но..." И пак се завъртаме в един кръг на двойни стандарти. Ако ще съдим Волгин за думите му, защо не си припомним изказванията на Кедъра от преди няколко години за бомбата на Бузлуджа. Ама пък тя и Къдринка не била кой знае каква стока, та затова Бетина Жотева имала някакво право... 

Минали сме в едно състояние на окопна война, в която вместо бомби се подхвърлят аргументи, обиди и т.н., позицията се извърта спрямо настоящия случай и цялостния обществен дебат по спорните теми прилича на бой между "наши" и "ваши", а не на сблъсък на идеи. "Сектор Б/Г защо мълчи"...

В обществения и политически дебат у нас сякаш отдавна вече отсъства идеята да критикуваш своите, когато правят грешки. Такива неща се замитат под килима, защото другите така или иначе ще им обърнат внимание. И вместо да си почистим нашия двор, викаме срещу другия, защото и при него е същата кочина. 

Виж още: "Г-н депутат, нямаш елементарно възпитание"

Това усещане се засилва още повече и от дебатите на различните партийни активисти. Различни партийни булонки и пудели, млади палета и стари номенклатурни псета от различните партии си умират да се заяждат в парламента, в сутрешни блокове, по разнообразните публицистични предавания, да се замерят с остроумни и саркастични статуси и да правят витиевити изказвания срещу "врага", където им падне... И това се прехвърля и върху другата част от обществото.

Медиите само усилват този процес. Вече "леви" и "десни" медии са установили позиции и аудитория и не пропускат угоден случай да атакуват опонентите си в идеологически план. Така например, преди някакво време спорих с един ляв журналист, защото беше направил критика върху статия на дясна журналистка. Казах му, че с цялото ми уважение, това е предимно заяждане и хващане за думите, а реално и двамата защитават едно мнение - държавата не си беше свършила достатъчно добре работата. За него обаче беше по-важно да нападне дясната си колежка и да я представи като някакъв "звяр" едва ли не, защото е използвала някакъв сарказъм в материала си. 

Виж още: В тази държава твърде малко говорим за идеали

Когато му предложих да седнат и да си изчистят чисто стилистичните различия, той ми каза, че с такива никога не би могъл да седне на една маса, защото с тях не можело да се спори разумно... По-лошото е, че от другата страна най-вероятно ще срещна същото пренебрежение.

За да стигне политиката ни и обществения дебат до нивото на "Сектор Б/Г защо мълчи" и сблъсъци между агитки. А враждата отдавна е изместила това, в името на което уж спорим...