Когато едната част от населението отказва да говори на другата, а единствената форма на комуникация е размяна на нападки и обиди, няма как да постигнем каквото и да е

Ако се замислим, Post-Truth наистина е дума, която перфектно описва изминаващата вече 2016 г. Тя дава нарицателно за онази все по-често срещана склонност да се игнорират факти, защото не ни отърват по една или друга причина. Post-Truth носи със себе си удобството да не излизаш от комфортната си зона и да не се сблъскваш с идеи, които са ти непривични или не отговарят на собствения ти мироглед. 

Post-Truth е едно прекрасно извинение да не си задаваш въпроса "Ами ако аз бъркам". А през последните години задаването на този въпрос, съмняването в собствената правота се среща все по-рядко. А с това изчезва и диалогът. 

Особено любопитно ми е как някакви хора, които уж отстояват демократични принципи и се борят за свободно изразяване на личното мнение, изведнъж започнаха да коментират, че това демокрацията всъщност е голяма глупост, защото дава право на разни идиоти да гласуват и поставя на равна нога образовани и необразовани. И изведнъж се оказва, че положението е "А, кой е казал, че съм демократ, никога не съм казвал такова нещо..."

Въпросът обаче е, че демокрацията е формата на управление, заложена в конституцията ни. И по всичко личи, че това скоро няма да се промени. И дори, когато работи срещу желанията ти, тя пак е в сила. 

Виж още: "Г-н депутат, нямаш елементарно възпитание"

Лошото е, че обществото ни е в такова състояние, че демокрацията няма как да работи качествено. Сякаш нещо съществено липсва и цялата машина върти празни обороти, вдига шум и харчи ток и гориво. И тези, които я наблюдават отстрани я смятат за неадекватна. В тази си версия - да, демокрацията е неадекватна и работи по някакъв странен начин, водена от тези, които викат по-силно или обещават златни гори. Но вместо да чупим тази машина, нека видим какво ѝ липсва и защо не работи. 

А частта, която липсва, е много лесно да бъде поправена, защото това зависи само и единствено от нас самите. Липсва диалогът, липсва дебатът - както на личностно ниво, така и на политическо. Политиката през последното десетилетие (поне) ни лиши от качествените дебати, в които се разменят различни идеи и визии за бъдещето на страната. Диалози, в които се представят конкретни политики, обяснени подробно, така че да бъдат разбрани и от обикновените хора. 

Всъщност не знам дали някога у нас е имало подобни дебати. Съмнява ме. Но това е нещото, които искам да видя в политиката. Да видя обсъждане, което не е белязано от размяна на обиди и нападки, а в което моята идея се сблъсква с твоята, като всеки от нас защитава своето с факти. Да видя обсъждане с обясняване защо моята или твоята позиция е правилна, с посочване на слабите места, които впоследствие да бъдат подсилени. 

Виж още: В тази държава твърде малко говорим за идеали

Когато едната част от населението отказва да говори на другата, а единствената форма на комуникация е размяна на нападки и обиди, няма как да постигнем каквото и да е. А в момента наблюдаваме именно това. Насъскани и озлобени едни срещу други хора се заяждат и това минава за дебат. Ами не. Като не си съгласен с моите тези, обори ме, обясни ми защо не съм прав. Не тръгвай с обиди и квалификации. Защото ако имаше повече "Не си прав, защото..." вместо "Соросоид, мръсен" или "Гнусен рубладжия", може би щяхме да установим, че имаме база да градим нещо по-добро. 

Истината се ражда в спора. И не е нужно аз да съм съгласен с теб, за да те уважавам и да уважавам позицията ти. Както и обратното. Но именно това ни липсва в България, а май и по света като цяло. Липсва ни смислен диалог, след който тези, които са наблюдавали дебата, да си тръгнат обогатени и разбрали позициите на спорещите страни. 

Защото само с голяма обществена подкрепа могат да се правят големи промени. Защото на нас преди всичко ни трябва образовано население, което да знае какво се случва, а не да се подвежда по първата примамливо звучаща идея. Защото няма как хората да ти се доверят, ако не разбират какво правиш и какво им предлагаш. 

И всичко се корени в качествения дебат. В обясняването на идеите и говоренето за тях. И именно от тези неща може да дойде онази промяна, за която всички си мечтаем. 

Виж още: Анатомия на недоверието - защо не вярваме на политиците си