Историята на един чужденец в България

Тим Лефел е писател, носител на множество награди и редактор на сайта Perceptive Travel, който ти препоръчваме да разгледаш.

В онлайн медията, наскоро избрана за най-добър пътешественически блог от Американското общество на пишещите за пътувания, Лефел разказва и за преживяванията си в България. Според него за страна, мачкана от нашественици и по-късно окупирана от Съветския съюз, свободна България днес блести като място с плодородна земя и величествени планини. Той представя много факти от нашата история, но най-вече споделя впечатленията си оттук. Представяме ти неговия разказ:

„Знам кой е приготвил киселото мляко и сиренето, което ядеш. Бях във фермата, от която взехме яйцата и познавам човека, който е отгледал прасетата за свинското от снощната вечеря. А листата от роза в сладкото са от нашата ферма.“

На много места по света това изявление, което чух от управителката на „Цуцовата къща“ в Калофер, би изглеждало хвалебствено, продукт на сериозно усилие и дългогодишно изграждане на връзки с подходящите фермери. В България този вид хвалба е следвана от повдигане на раменете: „ Купуваме от нашите съседи, защото е добре за селото. Също така ни харесва да знаем откъде идва храната.“

За пръв път срещнах българи шест месеца преди да пристигна в страната. Това се случи в един ресторант в Мексико. Българинът беше в там със семейството си, аз и съпругата ми прелиствахме менюто отвън. Той ни направи знак и ние влязохме вътре. Също като нас и те бяха тук заради конференцията по приключенски туризъм. Той започна да ни показва брошури от България. Бях заинтригуван, не знаех почти нищо за неговата страна, но тя присъстваше в списъка ми „Някой ден, може би“.

Ето ме сега, разхождайки се по Дунав мост, свързващ България и Румъния. Посетихме Ивановските скални манастири. Вътре беше живописно, но пейзажите, които се откриваха оттам бяха наистина уникални.

Същата вечер пристигнахме във Велико Търново. Приличаше ми на място, което в по-известните страни би имало 50 хостела с почти еднакви имена и 25 туристически агенции, които да предлагат еднакви пакети. Би било претъпкано с туристически автобуси и стотици сервитьорки, които с отегчение да кажат „Желаете ли нещо друго?“. Нищо от това не се случи през тези десет дни. Вместо това нощувката в хотела ми струваше 50 евро, в които се включваше богата закуска и невероятна гледка към къщите на отсрещния хълм над реката.Снимка: Ralucutz/Flickr

30% от площта на страната представлява защитени горски площи. Докато изкачвах трите планински вериги, останах крайно изненадан от чистотата на пролетта, липсата на отпадъци и тясната връзка между хората и земята. Най-добре е да се насладиш на всичкото това зелено пространство с приятели и семейството си. Докато София страда от заливане с McDonald’s и Starbucks, в по-голямата част от страната българската култура се показва с гордост. Половината телевизори в баровете и заведенията по селата излъчват традиционни български песни. Етнографският комплекс „Етъра“ ме порази с автентичността си.

В българската кухня няма нищо мекушаво. Порциите са толкова големи, че повечето салати могат спокойно да се поделят между двама или трима. Всеки път, когато поръчвах чаша домашно вино, тя се пълнеше догоре. A чашката с ракия трябва да се вдига внимателно, за да не се разлее. Ако пише, че менюто е за двама, със сигурност означава, че ще иматe и остатъци за вкъщи.

Чиниите са заредени със свежи зеленчуци от съответния сезон, обрани вече напълно узрeли. Месото е от свободно пасли животни. Беконът е истински опушен, не пълен с разни химикали.
Няма да се хвана на предубежденията, че млечните продукти са вредни за нас, след като видях тези жени с изваяни форми и мускулестите мъже в България: всяка салата е покрита с настъргано или пък с плочка сирене, а почти няма ястие без кисело мляко. Не правят това просто да се заситят, а защото е местно производство и е много вкусно.

При също толкова вкусната и обилна вечеря, която имах в „Къщата на Дешка“ в малкото селце Горно Драглище, установих, че трапезата е отрупана с изобилие от продукти, произхождащи в радиус от няколкостотин метра оттук,... а не пропътували стотици километри по магистралата. Имахме свежи картофи с крема сирене и местни билки; огромен хляб с много билки и чесън, приготвен на пещ; рагу с домати, грах, пиперки; кюфтета с лук.Снимка: michelledsen/Flickr

Дешка въобще не говори английски, но чрез водача ми каза, че никога не е готвила с нещо от консерва, никога не е имала фризер, никога не е сервирала месо от супермаркета и никога не е предлагала кисело мляко, което не е приготвено от нея. Мисля, че дори и да не ми беше казала това, щях да го усетя по вкуса на яденето, а и на каната вино и ракията, които правеха отлична компания на музиката и танците. Майка ѝ и леля ѝ, които организират ежегоден фестивал за хорове с баби, се отбиха при нас, за да оживят вечерта.

В края на седмицата ми в България се отдадох на фантазиите как засявам биозеленчуци в малка градина. Може би ще си направя силно червено вино, което ще държа в избата през зимата, и ще приготвя „огнена вода“ от праскови или сливи, която да споделя с приятели.

За радост все още има места, където хората могат да водят такъв начин на живот. Села, където „от фермата - на масата“ е друг начин да кажеш „ начинът, по който винаги се храним“, където всяка храна е „бавна храна“. Може би има и други такива места по света, но няма друго, където да е обичайно бабите да си пийват ракийка.“