3/4 от младите българи все още живеят с родителите си

"Да изглеждаш добре" е най-модерната ценност сред младото поколение. Това е един от много изводи в книгата на проф. Петър-Емил Митев, Сийка Ковачева и фондация "Фридрих Еберт", с което правят социологически портрет на младежите на възраст между 14-27 години, предаде "Дарик".

Изследването

В изследването участие са взели общо 1034 млади хора от цяла България.

Друг от изводите, до които проучването е достигнало, е, че младите българи предпочитат да останат в България, но искат да живеят и работят в по-големите градове на страната.

Статистиката показва, че 3/4 от младите българи живеят с родителите си, като според проф. Митев причините не са финансови, а по-скоро става въпрос за удобство. Той посочи още, че основен интерес на младежите днес е свободното време, като гледането на телевизия остава сред най-практикуваните начини да убиеш време.

Поколенията за последните 50 години

Проф. Петър-Емил Митев направи обобщение на различните поколения младежи от 50-те години насам.

"Първото поколение е на 50-те и 60-те години. Особено типичен е образа на мигранта. България е селска страна, младият човек напуска селото, отива в града, получава нова професия, отива на строежите, получава образование и започва да живее в нови условия. В началото на 50-те години над 80% от българите не ползват вътрешна тоалетна. Това е поколение, което е изключително конформистко, далеч от меркантилността", обясни проф. Митев.

Виж още: 86% от българските младежи смятат да емигрират

"Поколението на 70-те и 80-те години е поколението на синовете не мигрантите. Всъщност от социалистическото строителство най-облагодетелствана беше младежта. Тя получи образованието, новите професии. Тя получи новия градски начин на живот. Тези, които вече възприемаха градските условия, поискаха повече свобода. И първата територия на свободата беше собственото тяло - свобода на прическата, свобода на облеклото, свобода на слушането на определена музика, свобода на биологическите контакти на тялото, сексуална разкрепостеност", каза той.

"В края на 80-те години започнаха промените, падна Берлинската стена. През 90-те години – поколението на прехода. Публицизира се отхвърлянето на старата система в първите години на прехода. Но най-важният факт беше това, че младите хора сякаш първи разбраха мащабната промяна, която става в обществото като цяло. А именно центъра на тежестта се премества от държавата върху гражданското общество. Това беше поколението, което преживя втори миграционен бунт - от българския град към европейските и американските градове", поясни още професорът.

Виж още: Инвестициите в младите - ключ към добрата икономика

"Сега виждаме четвърто поколение, следпреходно. Миграционният бунт е отминал и съществен става стремежът към преместване в самата страна. Има огромни различния между регионите в страната. Младите хора от Северозападна България гледат не към чужбина, а към Югозападна България, към столицата. Няма сериозна почва за евроскептицизъм сред младото поколение. Но това не означава, че се гледа безкритично към Европа", допълни обощението на поколенията проф. Митев.