Продължаваме със селекцията от чисти, интересни и непренаселени места по Черно и околните морета

Болата

Болата е малко заливче с пристан край Калиакра. Мястото представлява лиман и тясна клисура, която се врязва в брега до бивша военна зона. От двете й страни има скални масиви с издълбани в тях пещери. През Болата протича къса рекичка, която се подхранва от множество извори. На мястото, където тя се влива в морето, се образува устие на лагуна. Тук е единственият пясъчен плаж в района на Калиакра. Болата е единственият резерват в България, включващ и морска площ. Тук живеят земеродни рибарчета, водни бикове, чапли, гмурци и потапници. Оттук минава Виа Понтика - един от основните пътища за миграция на прелетните птици. В пещерите на Болата са открити останки от антично селище и свидетелства за живот от 400 г. пр. Хр., както и малтийски кръст - свидетелство за търговията на Второто българско царство с Венеция и Генуа.

Алепу

Алепу всъщност е името на блато, което е отделено от плажа с пясъчни дюни и шосе. В превод от гръцки означава „лисица“. Оттам идва и другото му име - Лисиче блато. Намира се на 6,5 км южно от Созопол, малко след Дюни. По произход Алепу е лиман. Мястото е пълно с множество защитени видове водолюбиви птици. Блатото и високите до 5-6 метра пясъчни дюни са защитена местност. Самият плаж е разположен на пясъчна коса и е един от най-красивите по Черноморието. Дълъг 4 км, с хубав пясък и здравословно пуст. Такъв беше още навремето, когато покрай него минаваше главният път на юг от Созопол. Сега главното шосе върви от другата страна на блатото, което отдалечава още повече плажа от вниманието на големите тълпи. А това прави ивицата любимо място за нудисти и хора с кучета.. 

Аркутино

Плажът на Аркутино се намира близо до красивото устие на р. Ропотамо, на около 8-10 км южно от Созопол. И тук, както при съседното Алепу, плажът е отделен с пясъчни дюни от блато - Аркутино или Мечешкото блато, което е част от резервата „Ропотамо“. На самата плажна ивица расте пясъчна лилия. От залива се разкрива прекрасна гледка към остров Свети Тома - единственото място в България, където се срещат диворастящи кактуси от род Opuntia. Аркутино е основната междинна спирка на птиците по прелетния път Виа Понтика. В блатото гнездят редки видове птици.

Перла

По времето на социализма тук е построена държавна резиденция. Мястото не е избрано случайно. Намира се в края на резерват „Ропотамо“, на границата между обширна дъбова гора, обитавана от диви животни, и красив плаж с мек пясък. Морето тук е спокойно, за което допълнително помагат и двете изградени буни. На север е най-източната част на Странджа - Маслен нос, а на юг започват дългите плажове на Приморско.

ММЦ

По времето на соца абревиатурата ММЦ означаваше „Международен младежки център“, където успешно се укрепваше дружбата между народите (и най-вече младите им представители). Мястото неуморно подхранваше легендите за топлите отношения между родните гларуси и рускини, чехкини, полякини... В наши дни комплексът вече се е сдобил с ново име - „Приморско Клуб“, а възможностите за настаняване варират от бунгала и квартири до луксозни хотели. Това, което не се е променило е хубавият плаж. Достатъчно обширен е, за да поеме желаещите и пак да имаш чувство на свобода и лично пространство. Пясъкът е фин. До плажа се стига през така характерните за целия район от Южното Черноморие пясъчни дюни с екзотични растения. Водата е ласкава и плитка. ММЦ, както всички все още си го наричат, е разположен в залива между Приморско и Китен.

Лозенец

Ако не те притеснява фактът, че Лозенец вече се е превърнал в нещо като филиал на някои от най-модните софийски заведения (или пък търсиш точно това), значи мястото е точно като за теб. Част от заведенията (в подходяща стилистика) са разположени на неголемия централен плаж. Друга интересна атракция тук са сърф училищата. Районът е предпочитан от феновете на уинд- и кайтсърфа. Съседният плаж Корал е доста по-просторен и приятен, но и тук вече дебне призракът на застрояването.

Гьокчеада, Турция

Любимото място на българските сърфисти. Гьокчеада е най-големият от немногото турски острови. Преди да го открият родните фенове на водните спортове, си е съвсем задрямало местенце. В последните години обаче, покрай наплива от българи (а вече и от немалко гърци), туризмът се развива бързо, но без да се прекалява, както се случва по нашето Черноморие. Беше разширен, например, пътят до плажа Айдънджък - едно от основните места за каране на сърф, при това с темпове, на които строителите на родните магистрали могат само да завидят. На острова условията за спорта са наистина идеални, благодарение на постоянния и силен вятър. Има две основни места за каране. На едното вятърът духа откъм брега, което прави локацията много подходяща за уиндсърф, особено ако не си от най-напредналите. На другото пък вятърът брули от морето към брега, в резултат на което се вдигат вълни. Тук е царството на кайтсърфистите. По плажовете има няколко български сърф училища. Много от сънародниците ни предпочитат да спят на палатки (което си е предизвикателство заради силния вятър и твърдата почва), но има и места в хотелчета (на самия бряг и в основното село), както и частни квартири в „столицата“, която си носи името на острова. В нея можеш да се насладиш на безумно вкусните турски манджи, както и на традиционното турско гостоприемство. Не се изненадвай, ако сервитьорът ти е усвоил добре българския, както казахме туристите тук идват предимно от другата страна на Капъкуле. Ако имаш късмет, можеш да попаднеш и на турска сватба на някой площад, което си е сериозна атракция. Във вътрешността на острова има и няколко селца, някои от които с предимно гръцко население, където времето сякаш е спряло. Сред природните забележителности се откроява соленото езеро Туз гьол. Заради жегата към края на лятото то пресъхва, което пък открива черната лечебна кал по дъното му. Някои туристи се мажат с нея от глава до пети, при което постигат известна прилика с Арнолд Шварценегер, гонещ Хищника от едноименния филм. Гьокчеада се намира в северната част на Егейско море, срещу Дарданелите. Дотам се стига с ферибот от Кабатепе (може и от Чанаккале, но няма смисъл, защото пътят е по-дълъг).

Сани, Халкидики, Гърция

На Сани има над 60 плажа, които българите все повече предпочитат за лятната си почивка или просто за един дълъг уикенд. Трудно е да се каже кой е най-любимият, но ние се спираме на може би най-популярния - Сани. Намира се в северозападната част на първия ръкав на Халкидики - Касандра, който е и най-населен с туристи. Отстои на десетина километра от селото Неа Фокеа. Плажът е с много фин пясък и кристална вода. Откъм сушата е ограден от борова гора. Сани далеч не е най-евтиното място на Халкидики, но това не спира много българи да го посещават. Сред основните причини са и това, че е лесно достъпен и предлага разнообразни атракции на туристите. Тук се провеждат и едни от най-добрите фестивали в Северна Гърция.

Парос, Цикладите, Гърция

ОК, това не е най-популярната дестинация за родния турист, но сърфистите, които искат да разнообразят малко след няколко лета на Гьокчеада, се насочват към Парос. Островът, заедно с близкия Наксос е смятан за най-доброто място за уинд- и кайтсърф в Гърция. Причината е северният вятър „мелтеми“, който духа през летните месеци над Егейско море. Най-подходящите локации за уиндсърф са Златният и Новият златен плаж, а за кайт - плажът Пунда, където се кара в тесния канал между Парос и съседното островче Антипарос. Разбира се, Парос не е място само за сърфисти. Многобройните плажове със златист пясък го превръщат в мечтана дестинация за всеки тип турист. Тук ще намериш от малки, уединени заливчета до оживени плажове, предпочитани от по-младите заради неспирния купон. До острова се стига за 3-5 часа с ферибот от Пирея, която е разположена на около 160 км на северозапад.

Любими плажове на българите (Част 1)

Очаквай скоро и подборка от най-добрите плажни градове в света!