Да си майка и да работиш в Япония това е почти невъзможно. Защото там все още смятат, че мястото на жената е у дома. Бременните жени и майките, дръзнали да работят, често стават жертва на истински мобинг

Осакабе Саяка иска да има деца и да се развива професионално, а не да избира между двете, за разлика от 2/3 от всички жени в Япония, които най-късно след първото раждане изоставят професията си. След спонтанен аборт Осакабе успява отново да забременее. Вслушва се в съвета на лекаря да остане една седмица в къщи, поради опасността от усложнения в бременността.

Така започва материал на "Дойче веле", посветен на трудностите за жените в Япония, които търсят кариерно развитие.

"Тогава дойде моят шеф, седна до мен и ми каза, че трябва да напусна", разказва Осакабе Саяка.

Шефът я упрекнал още, че е лакома, защото от нищо не иска да се откаже. Не проявил никакво разбиране, а и чел конско цели 4 часа. На следващия ден редакторката едва дошла на работа и се трудила от 9 сутринта до среднощ. Две седмици по-късно изгубила и второто си дете.

З8 годишната Осакабе е бясна на шефа си, но преди всичко на себе си, защото се е превърнала в заложница на архаичните японски правила на поведение. Да бъдеш в тежест на някого се смята за нещо много лошо. Човек не бива да прекъсва работа заради личния си живот. Такава е японската трудова култура.

Мацумото Фуджико се придържа към тези правила. Тя е решила да роди. Същото решение са взели и другите жени, които посещават така наречените курсове нанкацу-хранене и спорт за жени, които се подготвят психически и физически за бременността със специални йога упражнения за таза.

"Мъжът ми иска дете на всяка цена. Много обичам да го виждам засмян. Искам да имам дете, за да се усмихва и в бъдеще", споделя Мацумото. Тя е била музикантка и дълго време отлагала бременността, защото знаела, че това означава край на кариерата й. Сега гълта хапчета, вместо да изнася концерти - по 15 таблетки на ден - витамини, калций, магнезий, фолиева киселина, рибено масло, желязо. И така от 7 години.

Мъжът и също пие по 19 таблетки на ден. И той усеща силния обществен натиск, но не смее да отиде на лекар. Убеден е, че когато жената не може да забременее, вината е нейна. Двамата обаче са единодушни, че все някога ще имат дете.

"Японското общество функционира по следния начин: започваш да работиш на точно определена възраст, жениш се на определена възраст и така нататък. Всичко е предварително програмирано. Японците те гледат накриво, ако излезеш от статуквото и поемеш по свой път", казва съпругът й Окамото Науоки.

Хората - мравки

Полковете японски служители отиват на работа. Сред тях почти няма жени. Жените, които все пак работят, обикновено са на зле платени временни договори или пък са пренаета работна ръка за посреднически фирми - без застраховка, без защита от трудови злополуки и без социална осигуровка, при неизгодни договорни условия, дори когато са с висше образование.

В класацията на Световния икономически форум за равнопоставеност Япония се нарежда на 101 място, след Бангладеж, Уганда или Таджикистан.

"Убеждението е, че е по-добре жените да си стоят в къщи, а мъжете да работят се наложи още в годините на японското икономическо чудо след войната", казва Масако Ишии-Кунц от Института за джендър изследвания в Токио.

И до днес мъжете доминират по горните фирмени етажи в Япония. Работят много и извънредно, после се напиват, не рядко продължават веселбата в някой публичен дом или фирма за компаньонки, където бутилката шампанско струва 2300 евро. Дори когато една жена е на висока бизнес позиция, тези удоволствия са и забранени. И не само това. Много често бременните жени и майките стават жертва на истински мобинг, както Осакабе. Трудовото им възнаграждение е средно с 60% по-ниско от това на мъже на същите позиции, а уволненията са направо всекидневие.

Осакабе иска да предприеме нещо срещу този вид дискриминация. Със своята организация тя се бори с мълчанието и се обръща към обществеността. "Искам на колкото се може повече жени да спестя мъката, гнева и отчаянието, които сама изпитах. И да помогна за подобряване на положението". Най-големият успех на Осакабе е дебатът в японския парламент, след който депутатите гласуваха нов закон за увеличаване на процента жени на мениджърски позиции.

Добро начало, но законът крие много капани.

Той само задължава фирмите да информират правителството, когато имат програма за насърчаване на жените и работят по нея. Всъщност законът не е направен за жените.

Жените имат нужда от регулирано работно място, без извънредни часове, от места в детските градини и от повече разбиране. Дори ресорното министерство не е доволно от този закон.

Според Кобаяши Йоко от Министерството на здравеопазването, труда и социалната политика проектът за трудовите норми, който са предложили не е бил приет.

Парадоксално, но факт. Правителството насърчава раждането на деца, защото се опасява от недостиг на работна ръка. Японското население застарява и намалява, но традициите все още са много силни и не разрешават на жените да излязат равнопоставено на трудовия пазар.

За Осакабе Саяка няма съмнение, че трябва да продължи борбата.