The Act of Killing (Акт на убийство), получил миналата година Европейската филмова награда и десетки други отличия, а сега БАФТА и номинация за "Оскар", е копродукция между Дания, Великобритания и Норвегия.

Сред продуцентите на филма е германският режисьор и документалист Вернер Херцог, който споделя, че от поне едно десетилетие не е гледал толкова силна, сюрреалистична и стряскаща творба.

Режисьор е Джошуа Опенхаймер, който в The Act of Killing прави възстановка на масовите убийства на комунисти в Индонезия през 1965-66 г., когато броят на жертвите, по различни изчисления, достига между половин и един милион души.

Според местната критика филмът е историческо събитие за Индонезия, която е четвъртата по численост държава в света, с близо 250 млн. население. Някои го определят като свидетелство за кървавото унищожаване на устоите на нацията от ръцете на самите й жители.

"На върха на планината от трупове нашите сънародници опънаха червен килим за избуяването на гангстерския капитализъм и политизирания ислям. Като документира това, The Act of Killing изобличава лицемерието в разбиранията на тази държава за понятия като "патриотизъм" и "правосъдие", пише индонезийски кинокритик и историк в сп. "Темпо".

Главните герои са Ануар Конго и приятелите му, които са дребни риби в престъпния свят и продават билети за кино на черния пазар в град Медан, третия по големина в страната. След военния преврат през 1965 г. те са вербувани от армията да оглавят "отрядите на смъртта", тласкани от ненавистта си към комунистите, които бойкотирали американските филми - най-популярните и доходоносните в киносалоните.

Избитите за по-малко от година над 1 млн. души са членове на компартията или предполагаеми комунисти, етнически китайци и интелектуалци. Самият Ануар собственоръчно е убил стотици, а днес е почитан като основател на дясна паравоенна организация, възникнала на мястото на "отрядите на смъртта", в чието ръководство влизат дори правителствени лица.

Този филм показва какво се случва, когато победата е в ръцете на убийци - и какво общество изграждат такива хора, обясняват авторите. За разлика от нацистите или осъществилите геноцида в Руанда, Ануар и приятелите му не са били принуждавани да признават, че са участвали в престъпления срещу човечеството, напротив - днес са пример за подражание на хиляди младежи и охотно разказват за делата си в телевизионни предавания.

Почитатели на американски кинозвезди като Джеймс Дийн и Джон Уейн, те извършвали убийствата в стила на своите холивудски идоли, а след поредната вечерна прожекция се чувствали "като гангстери, слезли от екрана" и се запътвали да убият поредната порция затворници. Ануар се вдъхновявал от мафиотските ленти и предпочитал да удушава жертвите си с жица...

The Act of Killing разказва за убийствата, които са извършили, но от тяхната гледна точка. Желанието им било не просто да разкажат за тях, а да ги изиграят - и екипът им дава възможност да направят възстановки в своите предпочитани жанрове: гангстерски филми, уестърни, мюзикъли, като сами напишат сценариите и се превъплътят както в самите себе си, така и в собствените си жертви...

"Военните престъпления се дефинират от победителите. Аз съм победител, така че мога да дам свое собствено определение", обяснява един от героите на филма.

Eто, в допълнение, и видеоинтервю на сп. "Вайс" с изпълнителните продуценти на филма Ерол Морис и Вернер Херцог.