Изборът е нещо безвъпросно хубаво, той ни прави свободни, насърчава персоналната отговорност и инициативността ни. Така поне сме свикнали да мислим... Повече по темата - от Nie-Jenite.bg

На всички обаче се е случвало да се почувстват объркани сред лавиците на големите супермаркети. За всяко нещо от списъка ви за пазаруване се отварят купища възможности. Повредата вероятно не е при вас, обяснява Nie-jenite.bg.

В началото на годината Дейв Луис, главният мениджър на британската верига "Теско", реши от магазините на марката да бъдат изтеглени 30 хил. от общо 90 хил. предлагани артикула.

Стъпката донякъде е в отговор на растящия дял на дискаунт веригите, където асортиментът варира между 2000 и 3000 стоки. "Теско" предлагат 28 вида кетчуп срещу един-единствен във веригата "Алди" и 224 ароматизатора за въздух срещу 12 в "Алди".

Луис отива още по-напред в опита си да спести мъките на избора на своите клиенти, като подрежда на една лавица необходимите за дадено ястие продукти: пастата до доматените консерви, ориза басмати до индийските сосове.

"Гардиън" смятат действията на Луис за революционни. Той си е дал сметка, че трябва да цени времето на клиентите си, но също така е осъзнал, че прекаленият избор невинаги е нещо хубаво и дори

води до търговски загуби и отлив на купувачи

В същото време идеята, че изборът може да е нещо лошо, звучи еретично. Всички знаем, че изборът е нещо хубаво, че ни дава свобода, повишава личната ни отговорност, решимостта за действие, инициативността и куп още хубави неща - което не ни помага никак, озовем ли пред отрупаните с десетки видове минерална вода рафтове... парализирани, дехидратирани и неспособни да изберем.

"Не е това начинът, по който правото на избор трябва да работи - смята професорът по социални теории Бари Шварц, автор на книгата The Paradox of Choice. - Ако ние сме рационални същества, според учените разнообразието от възможности може само да ни направи по-добри като общество. Това твърдение звучи подкупващо логично, но на практика не е вярно."

В книгата си той цитира изследване, при което клиентите на щанда за деликатеси можели да изпробват различни бурканчета сладко и да получат талони за намаление. В единия случай се предлагали шест буркана, в другия - 24. 30% от хората, изправени пред по-малката селекция, купили сладко - и само 3% от онези, на които била предложена по-голяма селкция.

"По-широкият асортимент на предлагане ни прави по-недоволни.

Започват да ни се привиждат достойнствата на алтернативите, които не сме избрали, питаме се правилно ли сме постъпили предпочитайки едно вместо друго, и накрая чувстваме, че сме се минали."

Големият избор може да ни раздразни заради съжалението, самообвиненията и пропуснатите възможности. Още по-лошото е, че разнообразието ескалира очакванията.

"Да вземем пример с джинсите - продължава Шварц. - Навремето имаше само един вид - такъв, който не стоеше добре, сега има огромно разнообразие - с висока и ниска талия, с копчета и без, с избелени крачоли, с ръб и какво ли още не. Естествено е да очакваме при това това разнообразие да открием идеалните и когато това не стане, напускаме магазина много по-фрустрирани, отколкото щяхме да сме при по-малко разнообразие.

Неговата теза е, че след определен момент големият избор престава да е в положителна връзка с удовлетворението и се обръща.

"Тайната на щастието е в това да имаш ниски очаквания"

Не е чудно в такъв случай, че не сме щастливи след като идеологията на неограничения избор завладя още повече територии – от телевизията до секса и родителството. В резултат очакванията неимоверно се покачиха. Възникнаха и нови тактики за подпомагане на клиентите да се оправят с изобилието от възможности. Има например стотици насочващи търсачки - т.е. интернет създаде проблем, който сега се опитва да реши.

Всеки, който живее в технологично западно общество през 2015 г., трябва да избира между различни планове за абонамент към мобилни оператори, телевизии, училища, ипотечни планове. Да, това са проблеми на декадентската западняшка ера на късния капитализъм, но така въпросът за избора не става по-лесен.

Една от жертвите на безконтролното предлагане са връзките и намирането на партньор

Тъй като сега най-разпространеният вариант за запознанство е онлайн, романтичните взаимоотношения са обект на същия механизъм, по който се предлагат и останалите търговски продукти - можем да браузваме и сравняваме стотици потенциални партньори. Това поражда нови проблеми.

В книгата си Modern Romance Азис Ансари дава пример с жена, която отива на първа среща с мъж и през цялото време браузва на телефона си дали пък няма да се появи по-изгоден кандидат. Колкото по-голям избор ни се предлага, толкова повече намалява желанието ни да избираме

Ансари дава пример с японските Soshoku Danshi - в схемата на японските субкултури това са мъже, които определят себе си като вегетарианци, а също

сексуално пасивни и предпочитащи да останат без партньорка

Тези мъже са така преситени от безкрайните възможности на онлайн порнографията, че вече не се интересуват от реален секс или взаимоотношения с жени, заключава Ансари.

Според психолога Филип Зимбардо колкото по-богат и подробен става наборът от онлайн порнография, толкова по-пасивни и инертни стават потребителите и толкова по-малко интересни и вълнуващи им се струват възможностите, които истинските хора предлагат.

Източник: Nie-Jenite.bg