Гласуваният от Министерски съвет Закон за противодействие на тероризма повдига сериозни въпроси. Какво трябва да знаем за него

Вчера Министерски съвет прие в парламента за гласуване да бъде внесен проект за Закон за противодействие на тероризма. Целта на законопроекта е да създаде ефективен механизъм за взаимодействие между институциите при прилагане на мерките за превенция и отговор на потенциалните терористични заплахи.

Законопроектът определя три нива на заплаха от терористичен акт и четири нива на готовност на компетентните органи за противодействие. Нивата на заплаха са: трето - ниско ниво на заплаха заплаха; второ - високо ниво на заплаха; първо - много високо ниво на заплаха.

За определяне нивото на готовност на компетентните органи за противодействие на тероризма, в зависимост от нивото на заплаха, се определят следните степени на готовност: 

1. "Зелена степен" - постоянна готовност - превантивна дейност с цел намаляване на риска от извършване на терористичен акт;
2. "Жълта степен" - предупреждение - наблюдение на конкретни параметри на средата за сигурност и готовност за прилагане на допълнителни мерки за сигурност;
3. "Оранжева степен" - повишена готовност - привеждане в действие на специфични мерки за сигурност;
4. "Червена степен" - реагиране - незабавно въвеждане в действие на плановете за противодействие на тероризма.

Предвижда се Министерският съвет да осъществява общо ръководство на дейността по противодействие на тероризма, да приема стратегия и национален план за противодействие на тероризма. 

Националният контратерористичен център се разполага в ДАНС и предоставя информация на компетентните органи и структури, необходима за предотвратяване и пресичане на заплахи от тероризъм, в непрекъснат денонощен режим. 

Регламентира се и участието на Въоръжените сили в противодействието на тероризма и в преодоляването на последиците от терористични актове. Определят се функциите на местните органи и структури в този процес.

Какво реално се случва ако законът бъде приет: 

Ако вашето жилище или офис попадат в зоната на антитерористична операция, МВР и армията ще имат право да влязат в помещенията, ако преценят, че се налага. При спешни случаи, когато е наложително транспортирането на човек до болница или преследването на потенциални терористи, тези органи ще могат да поискат и използването на личния ви автомобил.

Достъпни трябва да бъдат и колите на организации, с изключение на дипломатическите мисии и на международните организации. Органите ще могат също да задържат лица с неустановена самоличност, да контролират техническите средства на интернет - доставчиците, както и да поискат унищожаване на информация в зоната на операцията, ако тя застрашава живота и здравето на населението.  

При терористичен акт службите ще могат да вземат от всеки "комуникационни, съобщителни и други технически средства". Медиите ще са длъжни да оповестяват подадена от командващия операцията информация, без да я променят и да разкриват тактиката на службите. Ако не го сторят, следват глоби - от 500 до 2000 лв. за физически лица и от 3000 до 10 000 лв. за фирми.

Превантивните мерки включват задължение за собствениците на сгради от обществено значение, както и за училищата и детските градини, да разработват и прилагат мерки за противодействие на такъв акт.

Част от превантивните мерки предвижда и поведение спрямо заподозряни в тероризъм лица. Така например, който е заподозрян в тероризъм, няма да може да ползва интернет, ще има само един телефон, ще му се отнемат личните документи и на тяхно място ще се издава един специален - от службите. Също така службите могат да забранят на заподозрените да сменят местожителството си без предварително разрешение, да напускат страната, да посещават определени места и да контактуват с определени хора. Освен това всеки заподозрян в терористична дейност ще трябва поне по веднъж седмично да се явява в полицейското управление за подпис.

Законопроектът предвижда също обезщетяване на физическите и юридическите лица при реално причинени имуществени вреди при или по повод извършване на нормативно установените действия за предотвратяване и пресичане на заплаха от тероризъм или за преодоляване на последствията от тероризъм. 

Мнението на специалисти

Според специалистите обаче този закон трябва да се погледне много по-внимателно, тъй като в него има дупки. В сутрешния блок на Би Ти Ви зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев, адв. Александър Кашъмов от програма "Достъп до информация" и проф. Николай Радулов, бивш секретар на МВР и експерт по въпросите на националната сигурност разискваха доколко приемлив е проектът. 

Според  адв. Александър Кашъмов няма никакво съмнение, че с този закон ще се ограничават права на гражданите. Въпреки това той е на мнение, че е много по-важно да се зададе друг въпрос - дали тези мерки ще ограничат тероризма и дали те са пропорционални с ограничаването на правата. 

Кашъмов посочи, че ограничението за достъп до Интернет отпада в новия законопроект, но остават мерки като да не се позволява на задържан да се вижда с близките си. Въпреки това според него в актуалния проект остават много притеснителни мерки - например забраната за излизане от определени места или забраната за контакти с определени хора.

На другото мнение е зам-министърът на вътрешните работи Филип Гунев. 

"Това е закон, разработен с участието на службите – СОБТ, ДАНС, ДАР... Ограниченията няма да засегнат обикновения гражданин, а ще се прилагат при екстрена ситуация", увери той.

Според проф. Радулов пък Законът е лошо сглобен от чужди подобни закони, може би става дума и за лош превод. По думите му цялото ръководство по финансиране и планиране на противодействието на тероризма е централизирано, а изпълнението е децентрализирано.

Относно мерките, които могат да се налагат на заподозрени в тероризъм лица, проф. Радулов смята, че те са нонсенс, защото заподозреният трябва да бъде известен за налагането им, т.е. да му се даде знак, че го подозират в терористична дейност.

"Този закон отговаря на една нова реалност, а между първо и второ четене ще има широк дебат, където нещата да бъдат изчистени. Много от нещата от публичното обсъждане бяха вече отразени", каза пък зам.-министър Гунев.

Източник: "Дарик", "Актуално", в. "Сега", Би Ти Ви