Миграцията се превръща във вододел за Европа и е на път да разклати германското правителство, коментира БНР

Извънредна среща на страните от ЕС по въпросите на миграцията и предоставянето на убежище свиква в неделя, 24 юни, в Брюксел председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Очаква се там да се съберат лидерите на Австрия, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Малта, Франция, Холандия и Белгия. Целта й е преодоляване на дълбоките разделения в Европа по въпроса за миграцията в навечерието на редовния Съвет на ЕС, насрочен за 28 и 29 юни.

Агенция "Ройтерс" разпространи фрагмент от чернова на евентуалното решение, което може да бъде взето в края на тази седмица. Според текста десетимата лидери, чието участие е заявено досега, ще се договорят за по-големи усилия в посока намаляване на допусканите в Европа мигранти, както и да се ограничи придвижването в рамките на ЕС на онези, които вече са поискали убежище.

На предварителна среща по въпросите относно миграцията се надяваше германската канцлерка Ангела Меркел, притисната от коалиционните си партньори от Християнсоциалния съюз (ХСС) на вътрешния министър Хорст Зеехофер. В началото на седмицата източници от Брюксел обаче коментираха, че извънреден съвет не е необходим и че всичко ще бъде обсъдено по време на редовната среща.

БНР коментира, че миграцията се превръща във вододел за Европа и е на път да разклати правителството в Германия. ХСС настоява за по-радикални мерки спрямо мигрантите и заплашва с напускане на мнозинството. Засега Меркел и Зеехофер постигнаха съгласие, че ще решават за миграционната политика и за по-нататъшните си отношения след Съвета на ЕС в края на юни.

Германците обаче не вярват, че до края на месеца канцлерът им ще успее да постигне европейско решение на бежанския проблем. Социологическо проучване, проведено в световния ден на бежанците 20 юни, сочи, че 75% от запитаните са настроени скептично, а едва 18% от тях смятат, че Меркел може да изпълни условието, поставено от баварския й коалиционен партньор.

Френският президент Еманюел Макрон подкрепи германския канцлер в опита й да постигне общо споразумение по въпроса как да се ограничи миграционния натиск върху Европа.

"Водещ принцип е солидарността. Ще реформираме Дъблинското споразумение и ще търсим общо, европейско решение на миграционния проблем. Приемането на върнати мигранти според Дъблинското споразумение може да е предмет само на двустранни договорености, каквото Франция и Германия постигнаха", заяви Макрон след срещата си с Меркел в замъка Мезеберг, в която участва и председателят на Европейската комисия Юнкер.

"Без категоричната позиция на Бавария нямаше да се стигне до организирането на две срещи на върха в рамките само на седмица. Можем само да сме доволни", коментира баварският премиер Маркус Зьодер раздвижването в Европа.

В Линц той получи индиректна подкрепа от канцлера на съседна Австрия Себастиян Курц. Като бъдещ председател на Съвета на ЕС алпийската република залага на охраната по външните граници на ЕС като лек срещу бежанския наплив.

"Само защото Европа не може да действа решително срещу каналджиите и не иска да охранява външните си граници не е редно да застрашаваме най-голямото си постижение - Европа без граници - коментира Курц, и допълни: - Имаме нужда от зони за сигурност извън Европа, а ако в ЕС няма такава нагласа, тогава Австрия ще преговаря с отделни държави за създаването на такива зони." 

Разговори за това вече са водени с Дания, която се стреми към строга антимиграционна политика.

Междувременно министърът на външните работи Екатерина Захариева заяви в Брюксел, че се надява на срещата в неделя българското председателство да успее да сближи противоположните позиции по Дъблинския регламент. Относно подкрепата на българските предложения по миграционния пробле тя коментира пред БНР:

"Всъщност голяма част от държавите подкрепят България, но бих казала, че има две групи държави, които все още имат резерви - част от външните граници и съответно държавите от Вишеград. Българското предложение е да намери баланс между тези две крайни позиции: никаква помощ или релокация, или пък абсолютно задължителна за всички - позицията на другите държави. И всъщност, наистина, това е начин да се предложи някакъв среден вариант, така че да се сближат по някакъв начин двете абсолютно противоречиви позиции."

Целта на българското председателство по темата за миграцията министър Захариева определи така:

"Целта на българското председателство е да има автоматизъм при определяне на това има ли увеличен миграционен натиск, необходимо ли е подкрепа за съответните външни граници, държавите от външните граници - тя да се изразява във финансова подкрепа, в човешка подкрепа, в методологическа подкрепа. И това да става автоматично, а не след дълги години дебати, спорове, обсъждане на Съветите и търсене на начин как да се помогне, или последиците от 2015 т., когато кризата ескалира, намиране и взимане, без постигане на консенсус, на решението за задължителната релокация."

Източник: БНР