164 хил. души пък са трайно безработни, като нито търсят нова работа, нито имат намерение въобще да работят

Близо 31 процента от българите на възраст 15-64 г., или почти всеки трети наш сънародник в тази възрастова категория, е бил икономически неактивен през миналата година, отчитат данни от анализ на Евростат за икономическата активност на населението в ЕС през 2016 г.

Според данните на Евростат за миналата година средно около 27% от населението на ЕС е стояло извън пазара на труда. По данни на НСИ - във възрастовата граница 15-64 г. неактивните българи през миналата година са били приблизително 1,5 млн. души. 

От тях 164 хил. са били трайно безработни, като те нито са търсили работа, нито са искали въобще да работят. От тази категория най-висок е процентът на хората с основно и средно образование, съответно - 61% и 70%. 

Като цяло най-голямата група неактивни българи е регистрирана в границата 15-24 г. - над 500 хил., като това се дължи най-вече на заетостта на тази група в образованието. В групата между 25 и 34 г. неактивни са били 224 хил. българи, 35-44 г. - 155 хил., 45-54 г. - 160 хил. 

Виж още: С 19% са намалели безработните българи през 2016 г.

В групата на хората в предпенсионна възраст - 55-64 г. - над 400 хил. българи са били незаети на пазара на труда, сочат още данните на НСИ. 

Незаетите в пазара на труда мъже в трудоспособна възраст (15-64 г.) са били 641 хил., а жените - над 800 хил. 

В градовете неактивните българи са били около 1 млн. души, а в селата - над 450 хиляди. 

Най-голяма група незаети на пазара на труда се формира от сънародниците ни със средно или с някакъв вид професионално образование - близо 700 хил. души. Втората по численост група неактивни българи е с основно образование - 490 хил. души. Неработещите висшисти са около 140 хил., а почти толкова са и неработещите българи с основно образование - 135 хил. 

Близо 90 милиона души в ЕС на възраст между 15 и 64 г. са били икономически неактивни през миналата година, отчита Евростат. От тях близо 20% са били хората с ниско образование, а неактивните европейци с висше образование са били около 12%. 

Виж още: Кои служители взимат най-ниски заплати у нас

Най-нисък дял на неработещи европейци между 15-64 г. е регистриран в Швеция - 18%, Дания - 20% и Холандия - 20,3%. Най-голям е бил делът им в Италия - 35%, Хърватия - 34%, Румъния - 34%, Белгия - 33%, Гърция - 32% и България - 31%. 

Данните на Евростат и НСИ, за разлика от данните на Агенцията по заетостта, представят данни за всички без работа, а не само за тези, регистрирани в бюрата по труда, без обаче да дава информация защо тези хора не търсят работа. 

В тази бройка влизат много хора, работещи на надница в селското стопанство и строителството, хората, работещи без договор и много други подобни случаи.