Толкова сме заети да обсъждаме какво не му е наред на света, че сме забравили как точно искаме той да изглежда

Не сте ли забелязали, че у нас твърде малко се говори за идеали? Че хората те гледат странно, ако започнеш да им говориш за това, в което вярваш и което според теб е правилно. Разбира се, различни хора има по света, различни са и идеалите. Но сякаш у нас за възвишеното не се говори. Или го правят актьорите в големи роли. 

Когато заговориш за идеали, обикновено ти казват да слезеш на земята и да се сблъскаш с реалността. Че тези неща няма как да се случат и са непрактични. Че излизат извън границите на това, което обществото ни в момента позволява. И в един момент, когато за вяра не се говори или се говори с насмешка, започваш да си мислиш и ти, че е глупава тема. И се съсредоточаваш в хляба и чинията, в ежедневните глупости и проблемите на практика. 

А един от проблемите на практика е, че имаме остър недостиг на фундаменталната теория за това как нещата трябва да бъдат в действителност. Дотолкова затънахме в "това не трябва да е така", че малко ни липсва яснота как точно трябва да изглежда светът, за да сме доволни от него. 

Българите сме винаги на последните места в класациите по щастие и водим в класациите по песимизъм. А животът ни далеч не е толкова лош, в сравнение с редица страни (които са по-щастливи от нас). Просто този битов поглед над света смазва.

Виж още: Не любовта, смехът ще спаси света!

Преди много години Елинор Рузвлет, съпруга на американския президент Франклин Делано Рузвелт и племенница на 26-ия президент на САЩ Теодор Рузвелт, а впоследствие и председател на Комисията на ООН за правата на човека, изказва една велика мисъл: "Великите умове обсъждат идеи, средните умове обсъждат събития, малките умове обсъждат хората."

Ние обаче сякаш не се влияем от нея и продължаваме да говорим за събития и други хора, да се съсредоточаваме върху низките страсти, първичното и простото. 

И тук дори не говорим за национален идеал. В момента наистина обществото ни е дотолкова разединено и разцепено, че няма как да достигнем до идея, която да обединява дори само 2/3 от нацията. Тук говорим за това, в което всеки от нас вярва. Та дори и да са религиозни въжделения. Ако ти си християнин, защо си християнин? Какво те кара да вярваш в този бог? Какво ти дава тази ти вяра? Ако си мюсюлманин, евреин, будист и т.н. - пак същото. Вярата на човек е нещо лично и не идва с това къде си се родил. Идва с осмислянето на идеалите, на които държиш. 

Виж още: "Защото културата означава също да пием по питие, да споделим храна..."

Не си мислете, че говоря за някакви хепи-хипи истории. Тук става въпрос за прости човешки ценности и разбирания за това какво е добро и какво лошо. Какво е правилното бъдеще в очите на всеки един човек. Какво той лично смята за важно и с какво той прави света по-добър. Въпросът, който трябва да си задаваме вскички - "С какво аз правя света около себе си по-добър? С какво му помагам да се развива?"

Идеалите са това, което ни прави хора. Или поне това, което ни прави стойностни хора. И може да звучи наивно, но ако мислим и говорим малко повече за тези неща, може би и светът, в който живеем ще стане по-добро и приятно място.