Политологът Емил Марков пред Bulevard.bg за краха на БСП и възможностите в левия политически спектър

Изпълнителното бюро на БСП е длъжно да продължи в тази трудна ситуация. Така лидерът на БСП Михаил Миков коментира пред Нова телевизия решението на националния съвет на левицата да запази ръководството си. 

Решението беше взето след 9-часово заседание и с превес от едва 2 гласа - 42 гласа "за" оставката на изпълнителното бюро, 44 "против" и 10 "въздържали се".

Националният съвет на левицата потвърди състава на изпълнителното бюро след тежките резултати на местните избори, като от ръководния орган се оттеглят трима души - Драгомир Стойнев, Калоян Паргов и Илияна Йотова.

За да анализира по-подробно темата, ние се обърнахме към политолога Емил Марков. Ето какво написа той за нас по темата:

На 25 октомври 2015г. БСП претърпя поредната си тежка загуба или иначе казано „морална победа“ по езика на бившия й председател. Тази загуба не се случи изведнъж, мнозинството от населението я очакваше, а ръководството на партията не понечи да направи и заявка за реална борба с хегемона ГЕРБ.

БСП отнесе най-тежкия си шамар на местни избори, губейки и последните червени крепости, точно 20 години след развяването на "червената" карта на България от Клара Маринова. С театрален маниер бяха хвърлени оставки от тясното ръководство на БСП, софийската организация и няколко областни ръководства. И въпреки че оставките са налице, поуките са далеч от извлечени и разбрани. 

Арогантното отношение и липсата на вътрешно смирение спрямо очевидно грешната посока на движение от 2007г. насам засилва и процесите на разпад, които са особено ясни в София.

БСП проведе кампания в монолог със собственото си твърдо ядро (в мнозинството си над 70 години) и издигна университетския преподавател и социолог Михаил Мирчев, наследник на секретаря на ЦК на БКП Стоян Мирчев и баща на настоящия депутат от БСП Стоян Мирчев. 

С гръмки изказвания и разнопосочни послания кандидатът на БСП постигна 33 281 гласа и 8,20%, но с 4000 гласа под листата. След междуособната битка за излъчване на кандидат-кмет на БСП съвсем неочаквано АБВ намери и своето лице за кмет - това на "вечния" кандидат за градоначалник на столицата Георги Кадиев. Благодарение на популярните си позиции той успя да се пребори за 23 467 гласа или 5,92%. 

Омаломощена и разделена, за 4 години от 2011 г. БСП стопи гласовете си от 15 до 7 общински съветници в настоящия Столичен общински съвет. Въпреки поредната и очаквана загуба на Георги Кадиев, АБВ се пребори за трима представители. 

Малко или повече, гласове на БСП бяха привлечени и от левоцентристката формация на Татяна Дончева Движение 21, която затвърди резултатите си и с малко над 8000 гласа  вкара двама общинари - финансиста Стоян Александров и младия експерт инж. Симеон Славчев. 

Появилите се през последните седмици в публичното пространство "Движение Напред България" на Тодор Славков и Страхил Ангелов и СП "Български път" на Николай Малинов, лидер на русофилите и бивш депутат от БСП, не постигнаха реални резултати, но успяха да привлекат десетки червени активисти, което допълнително отслаби организационната подготовка на БСП в София. 

В бъдеще тези малки партии могат да създадат база за привличане на носталгично ориентирани червени избиратели и русофили, които виждат БСП като русофобска и прозападна партия.

БСП загуби и от презрителното си и менторско отношение спрямо младите политически субекти като АБВ и Движение 21. Хвърлената ръкавица и изказването на председателя на БСП Михаил Миков за "левите стандарти", както и разговорите през медиите, говорят за това, че БСП все още не може да свикне с мисълта, че оттук нататък няма да има монопол вляво и че новите субекти само ще се утвърждават, а няма да се маргинализират по подобие на присъдружните партии от коалицията "БСП-лява България". 

Липсата на желание за диалог и след изборите бе заместено от декларация за обединение на партиите в СОС, извън Реформаторите и ГЕРБ, под шапката на опозиционен блок воден от БСП. Очаквано никой не отговори на този призив, а някои от партиите намериха по-сполучлив израз за представителство като "Политическа група 5" - на Движение 21, Глас Народен и Зелените.

Очевидно БСП пожъна каквато пося- политическа изолация и организационна немощ в цялата страна, а отскоро и в лявото политическо пространство. Въпросът е оттук накъде?

Защото въпреки коментарите за "мозъчната смърт", БСП е далеч от състоянието на бившата комунистическа левица в Полша, която не успя да влезе в полския парламент. А и в България все още липсва друга голяма лява опозиционна партия, която да противостои и коригира управлението на десницата. Но ако БСП не преосмисли визията си пред обществото, пространството ѝ ще бъде заето от друга партия. А както знаем в политиката никога не остава вакуум.