За безсмислената страна на литературната "Фейсбук" тенденция

Няма как да не сте забелязали последната модна тенденция, да тагваш разни приятели във "Фейсбук" и те да споделят я любимите си 10 книги, я любимото си българско стихотворение. Принципно е хубава идея за разпространяване на литературата и на българската поезия.

Разни хора, които очевидно са чели по този начин препоръчват на приятелите си книги и стихотворения, които наистина значат нещо за тях, стойностни са и съответно си заслужава да бъдат прочетени. Да, хубава идея, която предполага, че ще обогати всички. Аз също се включих в нея. Само дето стигаме до момента, че това е "Фейсбук", а "Фейсбук" е пълен с разни хора, които просто следват тенденцията.

От една страна, това би било добре. Въпросните следващи четат заглавията стихотворенията, обогатяват се духовно. Може дори да пробват да прегледат някое от заглавията и дори да прочетат цялата книга (но това е вече малко в сферата на изключенията). Ако трябва да бъдем честни, модата на 10-те книги, оказали някакво въздействие върху личността, отмина скорострелно. Тези, които наричам "следващите", често не са прочели цели 10 книги.

Затова преминахме само на стихотворенията. И там нещата взеха да стават грозни.

Колко от тези, които са споделили любимото си стихотворение, знаят, че всъщност допълнително с тагванията във "Фейсбук" течеше кампания за даряване на книги на читалища, домове за деца, домове за стари хора или въобще да се дари книга там, където няма, а е добре да има?

Напънът да се покажем националисти. Изведнъж идеята да се популяризират красиви стихотворения на български автори премина в нещо далеч по помпозно, написано на моменти с главни букви и призоваващо да разпространим надлъж и нашир силата на словото българско... Повярвайте, патетичните изблици на лаиците могат да убият всичко хубаво в една добра идея.

И ако това е просто досадната част, то жалкото идва от факта, че самата идея се губи. Ти не постваш "любимото" си стихотворение. Ти просто постваш нещо, за да събереш лайкове и да тагнеш някой друг. Съответно се надяваш теб да те тагнат. Нещата вече са стигнали до фаза "чесане на его".

Има един термин в маркетинга - жизнен цикъл на продукта. Той изразява различните фази, през които даден продукт минава. Има много общо между жизнения цикъл на продукта и жизнения цикъл на една "Фейсбук" тенденция. И при двете започва със скромно начало от хора, които наистина се интересуват от темата, след това се наблюдава растеж, когато нещата са популярни. Зрялост, когато е пикът на продажбите на съответния продукт (или споделянията във "Фейсбук") и залез, когато потребителите вече започват да се отказват и да изразяват раздразнение.

Виж още: През какви етапи преминава креативността

Същото беше със заливането с вода. Имаше една хубава идея, имаше дарения за няколко каузи и след това имаше и една безсмислена "Фейсбук" вълна, в която множество хора заливат себе си със студена вода. Ей така, просто за да призоват нещо и да предизвикат някой друг. И все пак там имаше няколко положителни ефекта - събраха се пари за каузи, една болест се сдоби с известност и да се надяваме, че скоро ще се сдобие с лек и разни хора разбраха колко е неприятно да те залеят със студена вода. Но това отшумя.

В случая с литературните тагове, надявам се, също сме в крайната фаза на жизнения цикъл. Особено щом се стига до момента да виждам хора, чийто досег не просто с българската литература, а с литературата като цяло, се изразява в част от произведенията, изучавани по БЕЛ в 11 и 12 клас, да публикуват стихотворение на "любимия си Яворов" и да призовават за запазване на българската култура. 

Българската култура действително има нужда от запазване. Защото мнозинството може и да знае кой е Любен Дилов-син, но си няма идея кой е Любен Дилов-баща. Георги Марков е име, което вече се използва най-вече за политическа пропаганда. А пък ако човек се разходи из гимназия по избор и тръгне да пита кой е Христо Фотев, най-много да го питат дали не е объркал "Б" с "Ф".

Виж още: За книгите с любов

В литературните предизвикателства ползата обаче е доста по-малка. Тези, които по принцип четат, обменят литературни вкусове. Тези, които го правят за позата... там нещата са за позата. А това някак дразни. Предизвикващите, минете просто на следващата готина идея. Потърсете следваща кауза, за която си струва да правиш нещо в социалните мрежи.

Вероятно много от вас ще ме сметнат за сноб. Вероятно дори ще имат право. Но това не прави нещата по-малко безсмислени. Ако пък наистина литературното предизвикателство е важно за вас, публикувайте любимото си стихотворение, просто така, без предизвикателства, без тагове, без причина като цяло. Просто от любов към поезията. Нали това беше важното?