Бившият финансов министър в кабинета "Беров" коментира ситуацията, в която е поставена южната ни съседка

Бивш министър на финансите в правителството на Любен Беров, финансистът Стоян Александров е участвал в преструктурирането на външния дълг на България през първата половина на 90-те. Пред БНТ той коментира технологията на преговорите с международните финансови институции:

"В този си обем дългът, който има Гърция - и при това развитие на тяхната икономика, - не може да бъде обслужван. Това е повече от ясно. От тази гледна точка със сигурност ще се търси допълнителна редукция на дълга - дали ще е 30%, както се анонсира една цифра, или не, е отделен въпрос.

И второ, освен самата редукция, въпросът е след това и за преструктурирането - т.е. вие виждате, че се говори за 20-30-годишен гратисен период, което е прецедент и доколкото знам такава сделка в света не е имало.

Дори да се постигне най-доброто, да се редуцира с 30% този дълг и да се даде един дълъг гратисен период, при всички случаи гръцката икономика я чакат тежки години. Това ще е горе-долу както при нас

непосредствено след мораториума по външния дълг

Разбира се, тогава имаше и други фактори - преход от планова към пазарна икономика с пълна разруха на икономиката. При Гърция няма да е точно това, но при всички случаи ще има забавяне на икономическия растеж, защото, дори при гратисен период, фактически Тройката ще иска от Атина нестандартни мерки - както орязване на разходи, така и завишаване на данъците.

Виж още: Иван Костов прогнозира и политическа криза в Гърция

Вие виждате една икономика, която колабира, вече години трупа загуби и няма растеж. Вдигането на данъците допълнително ще я убива, вместо да й осигури бърз растеж, който да позволи обслужване на дълга във времето.

Много е сложно. Аз влизам в ситуацията и на двете страни. И на гърците - които трябва да връщат тези дългове, и на кредиторите. Защото в крайна сметка кредиторите не са донори - само така да дават и да опрощават. Още повече че се създават лоши практики. В момента, в който ти

правиш до безкрайност компромиси на една държава,

утре в същата или в подобна ситуация може да изпадне и друга държава, да се налага там да има такъв тип преговори и може би още по-високи изисквания за такова разбиране на проблемите. А международните финансови институции се притесняват от прецеденти, защото няма как да дадеш на един и да откажеш на друг.

Аз си спомням, когато водихме преговорите с Парижкия клуб след сделката с Лондонския клуб и понеже поставихме въпроса за едно по-друго преструктуриране на държавния дълг, основният им мотив тогава беше: "Г-н Александров, не трябва да правим
прецедент, защото след вас идват много други държави, които имат дългови проблеми."

Просто се пазиха. Но след нас те направиха компромис на Полша и на Полша дадоха по-добри условия, отколкото на нас. Но Полша имаше лоби. Сега, друг е въпросът дали Гърция има такова лоби, каквото например Полша имаше в американския Конгрес и на много други места... Тук обаче

не е толкова въпрос на лоби, а въпрос на интереси

Защото вие сами чувате, че дори ако се отиде към най-лошия сценарий, Германия ще претърпи огромни загуби. При Гърция особеното е, че частните кредитори по същество бяха заменени от инстиуционални и държавни кредитори.

При нас бяха 350 частни банки кредитори и фактически ние разговаряхме за 80% от дълга, който е към частни кредитори, и само 20% към държавни кредитори. При Гърция е точно обратното. И нещата стоят по различен начин...

Можем да говорим за (валутен) борд в Гърция, ако се провалят преговорите и не се постигне споразумение сега с кредиторите. Тук е много важна ролята и на Европейската централна банка - дали ще подкрепи гръцката банкова система, тъй като тя няма как да издържи и ще се срине окончателно.

В същото време, ако обаче не се стигне до споразумение, което може да стане и по вина на Гърция - ако имат прекалено големи претенции не само по отношение на редукцията, но не са съгласни и с мерките, които се предлагат например в областта на приходите и разходите, - тогава тя фактически ще излезе от Еврозоната.

Тя може да запази еврото,

защото и сега има страни членки, които не са членки на валутния съюз, но имат евро. Гърция може да запази еврото и да въведе паралелно драхмата... но това не й решава проблема. Ако Атина не постигне споразумение, за управляващите най-добре е да се въведе драхмата, да се развихри инфлацията, да продуха дълга и по този начин след време да се стабилизира.

Виж още: Защо гръцкото евро ще ни липсва

Така че те нямат итерес, ако не постигнат сега споразумение, да запазят еврото... И ще минем през периода 1996-97 г. година в България - хиперинфлация, с крах на банковата система, половината техни банки ще фалират или ще си сменят собствениците - т.е. до голяма степен ще повторят нашия сценарий."

Източник: БНТ