22 години от най-кървавия акт в новата история на Балканите

11 юли 1995 г. е сред най-пренебрегваните и същевременно най-грозните дати в новата история на Балканите и Европа. Клането в Сребреница е най-голямото масово избиване на хора след Втората световна война и до днес оставя тежки белези в Босна и Херцеговина. 

За период от седем дни по време на босненската война през юли 1995 г., над 8000 босненски мюсюлмани от Сребреница и околностите ѝ биват избити от босненско-сръбските сили под командването на генерал Ратко Младич. 

Юли 1995 г. Бившата Югославия се е разцепила и на Балканите бушува война. Босненските мюсюлмани-автономисти (Народна отбрана на Западна Босна), бошняци (Армия на Босна и Херцеговина), хървати и босненските сърби (Войска на Република Сръбска). Ожесточените битки принуждават ООН да изпрати мироопазващи сили, които да следят за сигурността на ключови райони и да предотвратяват кланета.

Един от тези пазени райони е град Сребреница, охраняван от 600 сини каски от Холандия. В началото на юли 1995 г. обаче градът е обсаден от сили на босненските сръбски. За няколко дни той е превзет. 

Първата група

В бягството си жителите на анквала се разделят на две - една колона от 10-15 хил. мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Останалите 20-25 хил. души обаче остават изтласкани в най-северните части на анклава и са обкръжени от подпалени къщи и армията на босненските сърби. 

Следват 2 дни на терор, масови избирателни екзекуции, клане, изнасилвания и мъчения. Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват най-малките деца с майките им на автобуси, които да ги отведат към т.нар. "мюсюлмански" зони. Повечето от депортираните оцеляват. Много доклади говорят за мъчения и изнасилвания спрямо тях.

Така в Сребреница остават само мъжете и момчетата над 13 години. Оцелели няма. Някои от босненските мюсюлмани са убити на място в града, докато други са отведени в град Братунац.

Втората група

Междувременно другата група от избягалите - мъжете, тръгнали през гората към армията на босненските мюсюлмани, попада в засада и е разбита на 2 части. Малка част достига мюсюлманската зона. Останалите няколко хиляди са заловени, а сърбите събличат част от тях голи. 

Три дни се търси място, което да побере всичките арестувани, като са оглеждани стадиони, различни ливади, складове и училища. Накрая задържаните са разделени на по-малки групи. Групите се товарят в камиони, които ги отвеждат до местата за екзекуции. Малцината оцелели са се правели на умрели, за да не ги забележат сърбите. На местата за екзекуции пристигали багери, които да изкопаят масови гробове за жертвите. 

Открити са 39 масови гроба с тела от Сребреница са 39. Според Международният съд на ООН общо убити са 7000 и 8000 мъже. Почти 2000 от тях са били на възраст между 13 и 24 г.

Клането провокира намесата на САЩ и НАТО, която слага край на войната в Босна и Херцеговина. Подписано е Дейтънското споразумение. То разделя страната с малко под 4 млн. души население на две части - Босненско-хърватска федерация, населена предимно с мюсюлмани, и Република Сръбска. Босненските мюсюлмани, православните сърби и хърватските католици продължават да гледат едни на други с недоверие.

Наказание за геноцида

През март тази година Международният наказателен трибунал за бивша Югославия осъди Радован Караджич на 40 години затвор, като отговорен за престъпления срещу човечеството в общини в Босна по време на войната през 90-те години на XX век и "наказателно отговорен" за геноцида в Сребреница.

Съдът го призна за виновен по 10 от 11-те повдигнати обвинения, включително за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления.  

Касапинът от Сребреница, генерал Ратко Младич е арестуван на 26 май 2011 г. Той е предаден за съдене на Международния наказателен съд в Хага, но присъда за него все още няма издадена. 

Над 100 хил. души, в голямото си мнозинство босненски мюсюлмани, са загинали във войната в Босна в периода между 1992 и 1995 г. по време на разпадането на социалистическа Югославия. 

Вече 22 години от клането в Сребреница раните в разделената на две Босна и Херцеговина не са изцерени. 

Източник: Международен наказателен трибунал за бивша Югославия