Тихомир Първанов разказва за едно място без аналог. От личен опит потвърждаваме, че впечатленията му не са преувеличени.

Още миналата година горещо ми препоръчаха да посетя този ресторант. Созопол винаги е бил специално място за мен и това лято реших, че е дошъл моментът да се отправя натам.

На обаждането ми да направя резервация ми отговориха с отзивчивост и любезност. Веднага усетих позитивизма в гласа на човека, с когото разговарях.

Запътих се към ресторанта, който се намира на алеята на Южната крепостна стена, която с радост видях, че е реставрирана. Това, което не се беше променило, са красивите смокинови дръвчета, които украсяваха морския бряг – за мен те са емблема на града.

Заведенията започнаха едно след друго и чак се обърках кое къде започва и къде свършва. В "Урания" ме посрещнаха с усмивка и ме упътиха към масата ми.

Хареса ми свежият средиземноморски дизайн с лек минималистичен нюанс, а това, че имаше достатъчно пространство около масите говореше за класа. Оригинално беше дори обзавеждането на тоалетната, където освен чистота има и капка хумор.

Ресторантът е на три нива и най-долното е точно над морето - залива на плажа в стария град. Загледах се в красотата на гледката и не усетих как са ми налели вода, а един усмихнат колега вече вежливо ми подаваше менюто.

Тук последва второто ми учудване - шеф-готвачът беше направил уникално авторско меню, което искрено ме впечатли. Добре е, че менюто е малко и няма опасност да се изгубиш в него, но за всеки има по нещо, като разбира се преобладават рибите и морските деликатеси. Очарова ме фюжън идеята му, смесваща средиземноморска, традиционна мароканска и азиатска кухня. Тук е времето да отбележа и музикалния фон, който е избран прецизно и подхожда на концепцията на ресторанта.

Винената карта е съобразена с предлаганата храна и включва разнообразни предложения от цял свят. Избрах си свеж совиньон блан, който беше идеален за избраните от мен ястия.

Да се върна на тях... остатъкът от разказа на Тихомир Първанов проследи в Termo.bg.