Или хак хората не са мръднали особено в еволюцията си от каменната ера до днес

Въпреки научно-техническата революция и прогреса на човечеството, човекът не е мръднал като еволюция на съзнанието и сантиметър от каменната ера до днес.

Думите не са мои, а на психиатъра д-р Димитър Тенев, който коментира пред Нова телевизия случай на пълна гавра с невинен доброволец в "експеримент" с фойерверки, която гавра като нищо може да вкара въпросния доброволец в групата на инвалидите.

Психопати навсякъде

"Сред хората около нас има много неразпознати психопати. Докато шизофренията е лесно за диагностициране заболяване, психопатията е сред нас и навсякъде", коментира още д-р Тенев.

И ако това твърдение звучи някак странно, страшно, чуждо и не можем да го възприемем някак, нека си помислим просто за всички онези злобни типове, които изгарят от щастие, когато издевателстват върху по-слаби. За такива хора насилието не просто е решение, то е единственото решение. Избиване на комплекси, демонстриране на сила и единствен начин да се почувстват победители. Като унижават по-слабите.

Помните ли Динко, който се задушава?

Един от популярните образи в социалните мрежи е Динко. Той е на видима възраст около 13-14 години и стана известен с това, че влезе доброволно в багажника на стара кола, подтикван от "бат' Георги" - очевидно по-голямо момче, което просто желае да си прави кефа върху гърба на дете. След като е затворен в багажника, Динко започва да вика, да плаче и да умолява да го пуснат, защото се задушава. И това на фона на смеха на "бат' Георги" и негови приятели. Има и още няколко подобни видеа, в които батковците се гаврят с момчето.

И това видео, което може да се намери в мрежите за видеосподеляне, се превърна в забавен социален тренд, при който в множество снимки хора се бъзикаха със "задушаването" на Динко. И ако контекстът в случая се преплита с гаден, черен хумор и прави нещата забавни (по онзи начин, по който след това се чувстваш леко виновен, че си се смял), колко болен трябва да си, за да ти е смешно, че друг човек се задушава, го боли, страда и т.н.

Синдромът на малката пишка

Това не са хора, които са навредили на "зевзеците". Това са просто лековерни "доброволци". Може би изостанали, може би водени от авторитета на някой батко. Слаби хора, върху които е изсипано едно огромно количество психическо насилие, което може да прерасне във физическа повреда. 

Това е точно синдромът на малката пишка. Дали в психологията има такъв термин е съмнително, но той определено си съществува по принцип. Той е приложим при хора, които толкова са задавани от собствените си комплекси за малоценност, че се виждат принудени да го избият някак си - насилие, демонстрация на мощ пред някой по-слаб и т.н.

И макар да харесвам определението "комплексари", терминът "психопат" в случая пасва с пълна сила, най-малкото защото в тези извършители няма и капка вина за насилието, което прилагат. Дори напротив, те изпитват огромно, болно удоволствие. Най-вероятно на следващия голям християнски празник тези хора ще отидат на църква с чисти сърца и усещането, че са праведни християни. Сякаш нищо подобно не се е случило. А в някой ден пак ще повторят гаврата си с някой друг този път.

Основният проблем е, че всеки от нас познава поне по един такъв субект - побойник, хулиган, изпитващ удоволствие от чуждата болка и чуждото нещастие. И макар да са ни учили, че побойниците остават двойкаджии в училище и не прокопсват, ние се насладихме на цял един преходq доминиран именно от такива индивиди, започвайки от мутрите с техния "прям и директен" подход към бизнеса, за да стигнем до всички онези злобари на дребно, които могат да се намеря във всяка офис сграда. А по-страшното е, че именно от такива хора се раждат и убийците - продължили деволюцията си мъчители или пречупени жертви.

Еволюцията невъзможна?

Истината е, през всички тези хилядолетия и векове не сме мръднали в развитието си като хора. И не са ни виновни новите технологии. Те просто дават по-голяма гласност на гаврите, а ние избираме дали да се смеем, или да се отвратим. От публичните екзекуции през цирковите представления с "уроди", та до Динко, който се задушава, и онзи безименен човек, който става жертва на любовта към насилието и пиратките на един умствено извратен индивид.

Въпросът е, че живеем в общество и именно като общество трябва да се борим с такива проблеми. Да изнамираме и да излагаме на показ уродливостта не в нейните физически, а в психическите и моралните ѝ размери. Защото точно обществото е тази мярка, която може да се справи с психопатите и да ги накара да се държат подобаващо. Затова следващия път като видите подобна гавра, не си мълчете. Ще направите услуга на всички.