Случаят с пребитите в Ботунец граждани трябва да ни накара да се замислим как действително може да се реши проблемът с ромската престъпност

Пореден протест на българи срещу насилието от страна на ромски клан. Този път в столичния квартал Ботунец. На протеста има и роми.

Конкретният случай, предизвикал недоволството, е побой над граждани, подали сигнал за твърде силна музика. Ромско семейство празнувало освобождаването на сина си от затвора в апартамент на блок 1. През нощта, когато шумът станал нетърпим, българи подали сигнал в МВР и направили забележка на ромите да намалят музиката, след което хората, които направили забележката, били пребити. Пострадали са шестима души, от които 2 деца. Няколко души са откарани в болница. Момиче на 13 години е със счупени ребра.

Така снощи над 300 души, сред които и представители на ромския етнос, излизат на протест срещу насилието и произвола. 

Случаят в Ботунец е един от много подобни. Всеки от нас може да се сети за много други подобни примери. И най-вероятно ще продължат да съществуват, докато не възприемем един прост възглед - престъпността няма етнос.

Няма ромска престъпност - има престъпност

Ромската престъпност не трябва да се толерира, защото е етнически обособена. Тя просто не трябва да бъде етнически обособена. Независимо кой нарушава закона, законът е нарушен и извършителят на деянието трябва да си понесе последствията. Само вярата, че правилата са за всички, може да ни доведе до излизане от кризата. Законът не е врата в полето, която избрани личности могат да заобикалят и хората трябва да знаят това. 

Престъпността е нарушаване на законите на страната, което трябва да бъде санкционирано независимо от расата, религията, етноса, пола, сексуалността и т.н. Това е основата, на която стои всяка държава. И именно неглижирането му е в основата на всяка криза, която сме преживяли досега, или която ще преживяваме тепърва. 

Законът над всички

За обикновения нарушител, опитващ се да подкупи полицай, за да се размине с акт. За групата роми, решили да пребият някого, защото им прави забележка за музиката. За групата скинарчета, решили да пребият някого, защото им прилича на ром/турчин/гей/просто някой, който не ги кефи. За кварталните дилърчета. За кокошкарите. За всеки, който нарушава закона на базово ниво. 

Някои биха казали, че това няма да промени с нищо положението на големите престъпления, големите кражби, измами и т.н. И все пак не е точно така. От една страна, когато законът започне да се прилага за всеки гражданин, гражданите ще се научат да изискват правосъдие и за големите престъпления. Личното усещане за несправедливост ще действа много по-силно от всеки апел за съдебна реформа или за борба с корупцията. Ако усещаш лично, че правилата важат за теб, но не и за "онези горе", си много по-склонен да се гневиш и да искаш промяна. 

Ефекти от борбата с дребната и битова престъпност

Освен това разбиването на дребната престъпност дава възможност и да се спрат парите на организираната престъпност. Когато залавяш масово дилъри, конфискуваш им печалбата и ги изстискваш за информация, няма как да не удариш и по тези, които са над тях. И така докато някоя структура не се пропука. 

И може би най-важният ефект - усещането за сигурност. Когато удряш масирано по битовата и дребната престъпност и крадци, убийци, изнасилвачи, дилъри и т.н. получават присъди (и това се отразява подобаващо в медиите), обществото ще получи ясен сигнал, че нещата са под контрол. 

Несигурността сред обществото е един от сериозните ни проблеми в момента. Хората масово не вярват в полицията и в съдебната система. Има ширещо се усещане за безнаказаност и произвол. Ударят ли се престъпленията, които пряко засягат хората, това усещане малко по малко ще изчезне. 

Затова и трябва да започнем да искаме справедливост за всяко престъпление, независимо кой е извършител, независимо колко малко е то. И това е единственият начин да се справим с този проблем.