Къде е ключът към създаването на квалифицирани кадри в IT сектора

Преди време представители на българския бизнес поискаха българските деца да учат повече математика и технически науки, за да може след време да бъде запълнена празнината от квалифицирани кадри в сектора на IT и високите технологии.

Постоянно се говори за този глад за кадри в областта и как има нужда от една солидна бройка подготвени специалисти програмисти, техници и т.н. Въпросът е, че тя все още не може да бъде запълнена. И въпросът е именно в това, че действително вече никой не иска да учи математика и физика.

Наскоро доклад за българското образование установи, че българските ученици се представят най-зле от всичките си връстници в Европейския съюз именно по математика - дисциплината, която сякаш през годините успя да запази нивото си на преподаване... стига да има кой да иска да я учи. 

Периодично се появяват новини за българчета с престижни награди от престижни олимпиади по математика. Но на фона на общия брой, те са твърде малко. 

И тук идва големият въпрос - как се случи така от нация, известна със способностите си в математиката, както се славехме преди години, се превърнахме с държавата с най-ниски резултати по математика? 

Отговорът е прост - загубихме тази си жажда за наука 

Вече го няма времето, в което децата искат да станат космонавти. Помислете само колко от днешните деца искат да проучват дълбините на Космоса, колко искат да разкриват мистериите на природата? Далеч не толкова много, колкото преди години. 

Големият проблем в случая е подходът към мотивирането на младежите да се занимават с матеиматика. Докато програмите за инфорамтика и инжинерни специалности се свързват предимно с идеята, че ако се реализираш, можеш да изкарваш много пари, нужното желание ще липсва. Ще липсва истинската мотивация.

Проблемът е, че математиката изгуби един сериозен коз в борбата за вниманието на подрастващите - тя вече не е средство за изпълнение на мечти. 

Виж още: 17 цитата от Айзък Азимов за тези, които имат власт или се стремят към нея​

Вече нямаме космическа програма, научната фантастика, която хранеше поколения младежи с мечти за света на утрешния ден, е изоставена някъде настрани. Книгите на Азимов, братя Стругацки, Клифърд Саймък, Рей Бредбъри, Дъглас Адамс, Станислав Лем, Любен Дилов-баща и всички онези други имена, които вероятно запълват домашните библиотеки, сега са известни на малцина сред подрастващите.

А именно това е начинът да създадеш жажда за наука - чрез истории, чрез книги, които да те отвеждат на непознати места, чрез мечти. Най-добрият начин да накараш едно подрастващо момче или момиче да се обърне към науката е да развинтиш въображението му. И да му покажеш, че дисциплини като математиката и физиката са големият ключ за реализирането на тези мечти.

Това е пътят към постигане на тези заветни квалифицирани кадри в областта на математиката и физиката - да накараме децата от малки да повярват, че могат да бъдат нещо повече. Да ги накараме да мечтаят. Оттам нататък те сами ще определят пътя си.