Т.нар. "исторически компромис" по съдебната реформа пропадна, след като депутатите не приеха предложените от Христо Иванов квоти за съдийската и прокурорската колегия във ВСС

Министърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка, след като мнозинството от депутатите отхвърли основното му предложение за определяне на квотите на съдийската и прокурорски колегия. 

"Преди този дебат се обърнах към вас и казах, че днес става въпрос за един ценностен въпрос. За съжаление, оставихме послание, че независимостта на съда не е достатъчно ценена. И въпреки че след това гласуване ще бъдат направени стъпки към върховенството на правото, в България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор", заяви министърът.

По-късно той се мотивира, че са били "направени добри крачки за подобряване на съдебната система, но недостатъчни", поради което не може да продължи да изпълнява длъжността.

Премиерът Бойко Борисов прие оставката му и посочи, че негов приемник ще бъде предложен на Народното събрание след консултации между партиите в коалицията. Репортаж на Би Ти Ви показа, че новината го е сварила на мач.

Зам.-министрите Андрей Янкулов, Петко Петков и Вергиния Мичева също са депозирали оставките си. Същевременно лидерът на ДСБ и съпредседател на Реформаторския блок Радан Кънев декларира в кулоарите на парламента, че правителството вече не може да разчита на неговата подкрепа, в личното му качество на народен представител. Аз съм опозиционен депутат, уточни той.

Към него по-късно се присъедини председателят на парламентарната комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения Гроздан Караджов (РБ), който прогнозира, че същото могат да сторят повече от 10 негови колеги депутати.

Виж още: "Историческия компромис" за промените в конституцията

На днешното заседание на парламента депутатите приеха промените в конституцията, които засягат съдебната система и са от ключово значение за съдебната реформа. 

Гласуването започна с фалстарт. Народното събрание не прие да изисква редовни доклади от главния прокурор, което не е обсъждано от комисията. Не беше постигнато нужното мнозинство и за предложението по доклада на ресорната комисия Народното събрание да може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.

Последва почивка, поискана от парламентарната група на Реформаторския блок. Веднага след това обаче лидерът на ДПС Лютви Местан настоя за трето прегласуване на първия параграф от промените в конституцията. Причината, изтъкната от него, а след това потвърдена и от председателя на Народното събрание Цецка Цачева - постъпили оплаквания от някои депутати, чиито пултове не са работили.

Така със 191 гласа "за" беше прието предложението по доклада на комисията - Народното събрание да получава доклади от главния прокурор, но не и да ги изисква по своя воля.

Друг ключов момент от реформата - разделянето на Висшия съдебен съвет на пленум между две колегии, прокурорска и съдийска, - също беше прието със 196 гласа "за". Малко преди гласуването Радан Кънев защити идеята, като изтъкна, че по този начин ще бъде по-лесно да се противодейства на корупцията в съдебната система, като според него така драматично се увеличават шансовете за разследване на съдии за корупция.

С внушителните 217 гласа "за" бе приет и текстът, според който квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет (ВСС) трябва да бъде избрана най-малко с квалифицирано мнозинство, т.е. 2/3 от всички народни представители - поне 160 гласа. В момента Народното събрание има право да излъчи 11 от 24-мата членове на ВСС с обикновено мнозинство.

ДПС на два пъти поиска свикване на Велико народно събрание, чиято единствена цел да бъде разпускане на институцията Велико народно събрание, а нейните функции да паднат върху обикновеното Народно събрание.

Със 204 гласа бе прието съдийската колегия на ВСС се състои от 14 членове и да включва председателите на ВКС и ВАС, като шестима членове ще се избират пряко от съдиите, а останалите шестима - от Народното събрание

Прокурорската колегия ще се състои от 11 души: главният прокурор, четирима членове, определяни от прокурорите, един избраник на следователите, а останалите петима - от Народното събрание.