Шестте филма под заглавие "Отворени досиета" разказват от първо лице за тоталитарния режим

Новата документална поредица на БНТ "Отворени досиета" се състои от шест документални филми, излъчвани всяка сряда от 22 ч. по БНТ1. Проектът е по идея на разследващия журналист Христо Христов, който е негов сценарист, и е осъществен в рамките на инициативата "25 години свободна България".

"Изминалите години са показани през личните истории на хора, преживели репресиите при комунизма. Зрителите ще видят как отделната човешка съдба е вплетена в общата, как комунистическият режим е определял и предопределял тези съдби. Какво наследихме от това време и как този режим - като идеология, структури и практики - е повлиял на прехода към демокрация", коментира продуцентката на поредицата Катя Атанасова. 

Трима режисьори работят върху филмите: Димитър Коцев - Шошо, Николай Василев и Любомир Младенов. 

Първият филм проследява личната история на Петко Огойски, който е живата памет за лагерите в началото на режима. Той е писател и общественик, депутат в Седмото Велико народно събрание - и един от малкото живи бивши лагеристи от концлагера "Белене". 

Филмът за съдбата и живота на политическите затворници на 19 ноември е фокусиран върху Алфред Фосколо - син на българка и французин, осъден през 1968 г. за разпространение на призив за присъединяване на България към Европейската общност.

Излежава присъдата си в най-големия затвор за лишени от свобода по политически причини  в Стара Загора. След това се връща във втората си родина - Франция. Оттам успява да измъкне и съпругата си, с фалшиви документи. От Франция поддържа контакти с приятелите си - други политически затворници, като помага и на някои от тях да напуснат България.

На датата, когато се отбеляза 25-годишнината от свалянето на Тодор Живков от власт, той бе сред 23-мата дисиденти и репресирани, удостоени от президента с орден "За граждански заслуги".

Третият герой, чиято история ще видим в последната сряда на ноември, е Георги Саръиванов - син на един от най-големите български индустриалци. В "Отворени досиета" той разказва как е изпратен да отслужва казарма в Трудови войски в мина "Бухово".

Осъден е на смърт и половин година е окован във верига, очаквайки изпълнение на присъдата. Тя е заменена с 20 години затвор, голяма част от които излежава в различни лагери и затвори.

Прави четири неуспешни опити да напусне страната, но петият е успешен и той става политически емигрант в Германия, тогавашната ГФР.

Четвъртият филм от документалната поредица е посветен на млада жена с френски паспорт, която пристига в България в началото на 70-те - Катрин Макаров. Тя разказва от първо лице какво означава да се окажеш жертва на ДС в скалъпен съдебен процес.

Петият филм описва съдбата на децата на политическите затворници, като Лъчезар Заркин, чийто баща - журналистът и писателят Георги Заркин, е жестоко убит в Пазарджишкия затвор през 1977 г.

След промените Лъчезар Заркин напразно търси правосъдие за смъртта му. Издава неговото затворническо творчество, за да запази паметта за делото му. Пази уникални архивни материали от баща си, изнесени тайно от затвора.

Последният документален филм в "Отворени досиета" пресъздава драмата на жертвите от т.нар. "възродителен процес" и проследява каква е съдбата на мюсюлманите в България, пострадали от него.

Пред камерата застава Халил Расим - един от автентичните противници, прекарал 20 години от живота си по затворите.