Вземете малко демократи, които твърдят, че са консерватори, щипка консерватори, които претендират да са социалисти и още много други нелепи политически формации...

Гледам новините и виждам как Велизар Енчев се бори за легализиране на марихуаната за медицински цели. Привърженик съм на идеята. Чел съм доста изследвания, слушал съм пациенти, които говорят за ползата от тревата при раковите заболявания. Чел съм и мнения на лекари, които потвърждават, че има съставки в канабиса, които го правят полезен в такива ситуации. Да, съгласен съм с идеята. Но не за това ще ви говоря. 

Велизар Енчев ми е преподавал в университета и макар да не бях от най-редовните на лекциите му (просто ги изнасяше в час, в който аз трябваше да съм на работа), той е оставил у мен впечатление на доста консервативен, строг и изискващ човек. Та този консервативен и строг човек създава радикално лява политическа формация, която се бори за легализирането на марихуаната за медицински цели. 

Ако погледнем онази стара скала - либерално-консервативно, по която се мерим кой от коя страна на "барикадата" е по чисто социалните теми, отношението към марихуаната е един от маркерите за българското общество. Тук влизат още гей браковете, равенството между половете, отношението към църквата (малко или много), легализирането на проституцията и порнографията и т.н. Но темата за марихуаната е една от водещите теми. 

Та този строг и консервативен в същността си (поне видимо) защитава една от най-либералните каузи. Изглежда странно. Но пък защо не. Така или иначе в българската политика цари такъв тюрлюгювеч, с елементи на пълен миш-маш, че си не е истина.

Съставки

Да вземем предвид например либералите. В нашия парламент най-близкото до либералите са едни християн-демократи, които обичат да се смятат и за консерватори, макар че цялата коалиция е съставена от хора с шарено минало и още по-шарени възгледи. Част от тях на думи призовават за ясните консервативни ценности в стила на Тачър, по повечето теми защитават либералната позиция, но когато стане въпрос за наистина важните неща (онези маркери, които споменах по-горе), предпочитат да седнат някъде кротко и да пазят тишина, че да не стане проблем.

Истинските ни консерватори пък, не тези, които ще ви говорят за Тачър, са социалисти и националисти. Или национал-социалисти. И от трите вида има. И при трите почти нищо от това, което ви обещават и за което държат речи, не отговаря на реалната ситуация - и в истинските им разбирания, и в страната като цяло.

Иначе имаме и едни либерали, които твърдят, че са либерали, членуват в либерален алианс, но всъщност са страшно големи фенове на феодалния строй. Дори го налагат там, където имат силни позиции. И позициите им стават още по-силни. И консервативни по повечето теми, които не са етнически. За етническите... знаем. Всъщност предпочитат да действат по-скоро като корпорация, та затова разни идеологии не ги вълнуват чак толкова, стига да получат своето. 

Имаме си и едни баш християн-демократи, които през повечето време се опитват да действат като такива, просто защото от християн-демократите в ЕС го налагат. И очакват да се вършат нещата по определен начин. Иначе ако нашите си зависеше, щяха да си го карат както знаят и в името на добрия пиар. Нашите християн-демократи много обичат добрия пиар и заради него прекараха един мандат в нерешителност по толкова много въпроси. Понеделник - Ще вдигаме ДДС; вторник - няма да вдигаме ДДС; сряда - ще го вдигнем малко; четвъртък - абе по-добре да не го вдигаме. И такива подобни.

Всъщност нашите християн-демократи обичат това, което обича баш християн-демократът начело. А той обича да говори в първо лице, единствено число. И да раздава заповеди. При което христян-демократите царедворци (някои действително са такива след престой в една друга, вече изчезваща партия) изпълняват. И така се случват политики. 

А, да, имаме си и едни националисти, които са русофили, антиамериканци, фенове на конспирациите и чак след това националисти. Ама след толкова много мешаница на никого почти не му дреме. И ги оставяме ей така, за феновете на фрийк шоуто и да има нещо да ни дразни, че да не заспим. 

Пропускаме и една демократично-националистически-консервативна формация с бизнес корени, която е толкова аморфна в парламентарната си група, че нямаме идея как да я възприемаме. Затова гледаме на нея по единствения възможен начин - като на шега с право на глас в определяне на бъдещето на страната. 

Имаме и един дядо Сириза с вид на стар консерватор, който ще прави радикално лява партия. Каква точно, не знаем. Обещава медицинска марихуана, националистически уклон, с лек повей от социалистическото минало. И по-кратки ваканции за депутатите. Имаме си и Аниту Баракова. Нея дори няма да я коментираме. 

Подправки

Извън парламента нещата продължават да са толкова шарени. Имаме една бивша социалистка, която си има социал-либерална партия с много млади хора в нея. Оттам обаче все още нищо не сме видели освен резки коментари с източен диалект и няколко (признавам добри) платформи. И тепърва ще видим къде ще се намеси в цялото фрийк шоу.

Имаме си и едни страхотни бунтари с просташко музикално минало, идеи за промяна и възможност за постигането ѝ около 0%. Не можеш да очакваш, че масата ще те вземе много на сериозно, като периодично ѝ пееш "Лет ми да те лов ю". Само с добро желание не става, трябват и още малко "магически съставки", че да можеш да застанеш на сцената като играч. Същевременно обаче това са може би най-откровените и истински социал-демократи като идеи, с които българската политическа разполага.

Ако пък нищо досега не ви е допаднало, имаме и три вида зелени. И трите не стават за чеп за зеле, но ги има. Най-големите от тях са предимно ентусиасти и младежи, които трудно бихме могли да наречем партия. Допълнително с това бяха единствените зелени, които някога са се мислили за десни. Май обаче започна да им минава. При тях ентусиазъм има, добро желание - много, но реален капацитет за извършване на политики, различни от крещене "Кой не скача и не пее, той за плажа не милее" се намират трудно. Но пък кой знае, може и да привлекат за каузата си и хора, които действително знаят какво е политика. Надеждата умира последна.  

А, да. Имаме и още едни (истински) либерали с розов цвят... Които са с големи обещания и надежди, но по всичко личи, че ще са поредните на олимпийския принцип за улавянето на заветния 1% на парламентарни избори, ако продължават с това си поведение. Май и те, както толкова много други на сцената, забравят простата истина - промени се правят, когато зад себе си имаш някакво мнозинство. Иначе просто си говориш.

Ще ядем гювеч, докато се научим да си поръчаме друго

И след целия този тюрлюгювеч от партии, които обявяват, че са едни, мислят се за други и в крайна сметка действат като трети, в крайна сметка си задаваме въпроса, има ли някой от тях, който действително да знае какво е политиката и какъв е реалният смисъл от нея? Кога ще започнем да очакваме от партиите да действат според обещанията си? Кога ще започнем да очакваме от тях действително да разбират от политика, преди да се кандидатират за каквото и да е? Да имат опит, да знаят как се действа... Защото не са един и двама специалистите, които определят този парламент като най-непрофесионалният и най-неекспертният въобще.

Но пък сред народ, който си няма идея какво представлява самата държава, май това не е кой знае какъв проблем.

Не изоставайте в информацията - следете Bulevard.bg и в публичния чат във Viber