Отбелязваме деня на големия поет и революционер Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България

На 2 юни се навършват 142 г. от гибелта на Христо Ботев. В цялата стр ана се отдава почит с възпоменателни церемонии и включване на сирените точно в 12 ч. 

Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България се отбелязва за първи път официално през 1901 г., когато на връх Вола присъстват и живи Ботеви четници.

На 2 юни 1948 г. в обедния час е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

От 1953 до 1988 г. празникът се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война; от 1988 до 1990 г. - като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, а от 1991 до 1993 г. е  Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България. 

Виж още: Посвещава се на поборниците...

Денят на почит е обявен е с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.

На 1 юни вечерта във Враца се състоя тържественият митинг заря в присъствието на президента Румен Радев. В словото си той изтъкна: "Не куршумът, а безразличието, страхът и малодушието убиха поета. Те ни морят във всяка епоха. Тези три порока всеки човек носи в себе си, но не всеки успява да ги пребори."

По-рано през деня в местноста Йолковица във Врачанския Балкан, където е лобното място на поета революционер, имаше поклонение на ученици и студенти. В София традиционната церемония е на 2 юни пред паметника на Христо Ботев в Борисовата градина. 

Подвигът на Христо Ботев и неговата чета се почита още от 1885 г., когато на Милин камък се поставя началото на ежегодните чествания, припомнят от Община Враца. Уставът им е изработен от първия Ботевски организационен комитет с председател тогавашния врачански кмет Иванчо Цветков, бивш опълченец. Ботевският организационен комитет е първата неправителствена организация в България.

На 27 май 1890 г. е открит паметник на Христо Ботев,

който е първият скулптурно-архитектурен обект от този ранг в Княжество България. Средствата за него са събирани предимно от дарители, въпреки че начинанието се поддържало и от Стефан Стамболов - в миналото близък другар и съратник на поета, а в края на десетилетието министър-председател. Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. При моделирането на Ботевата глава той получава известна помощ от младия художник Антон Митев.

Първият паметник изобразява Ботев в естествен ръст. В дясната си ръка държи призивно издигната сабя, а в лявата - свитък хартия. Разпилените листа в краката му подчертават решението да се премине от думи към дела. Върху постамента на паметника били изписани 190 имена на четници и поборници - и прикрепени твърди барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски, внушителна табела с текст и четири лъвски глави, из чиито уста бликала бистра вода. Металните плочи на паметника са отлети във Виена.

Инициативата за построяването на Ботевия паметник във Враца е на кмета на града Цено Леонкев и председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов. Мемориалът е открит тържествено от княз Фердинанд, а сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, вдовицата му Венета и дъщеря му Иванка.

Той обаче е демонтиран през 1955 г. На 2 юни 1964 г. се открива сегашният паметник на Христо Ботев, изработен от бронз и сив гранит, висок 12 метра. Автор е скулпторът Владимир Гиновски. До паметника гори вечен огън, донесен от Одеса, а върху архитектурните тела има релефи със сюжети от Ботевото творчество и неговия боен път.

Паметникът е част от скулптурно-архитектурен ансамбъл, който включва още площад, стилизирано лъвче, шадраван и тревни площи - дело на архитектите Делчо Сугарев и Иван Иванчев, отбелязват още от Община Враца.

Създаване на мемориален комплекс "Ботев път" - 1958 г.

Непосредствено след освобождението на България поборници и общественици полагат първите дървени, а по-късно и каменни паметници на признателност по пътя на Ботевата чета.

През 1901 г. комисия с участието на Ботеви четници съставя първия официален протокол за сраженията на четата във Врачанския балкан. За ознаменуване 25-годишнината от подвига на Христо Ботев и неговата чета се полага основният камък на бъдещия паметник на връх Околчица.

През есента на 1924 г. по инициатива на врачанското читалище "Развитие" е сформиран комитет за издигане на нов паметник на Христо Ботев във Враца. Инициативният комитет поставя временен маркировъчен знак на Околчица във връзка с честванията през 1926 г. Знакът представлявал 4-метров руски православен кръст - какъвто носели опълченците в националноосвободителните борби.

През 1936 г. Ботевският комитет във Враца предприема строителството на паметника на Околчица по проект на арх. Петър Дограмаджиев и инж. Никола Новоселски във формата на осмоконечен кръст с височина 28 метра. Строителството завършва през 1939 г.

Политическите промени в България водят до замяната на кръста с петолъчна звезда през 1947 г., която по същите причини през 1991 г. е свалена и паметникът възвръща автентичния си вид - с опълченски кръст.

Още през 1936 г. се родила идеята за очертаване на Ботевия път от Козлодуй до Околчица с трайни дървесни насаждения. В 1946 г. трима изследователи на Ботевото дело - Димитър Осинин, Павел Делирадев и Иван Велков - определят върху терена бойния път на четата. Три години по-късно този път е маркиран с 53 пътепоказателни камъка и шест паметни плочи, а през 1954 г. започва очертаването му с дървесна растителност.

Официалното изграждане на алеята паметник от Козлодуйския бряг до лобното място на Христо Ботев във Врачанския балкан е започнало на 27 май 1958 г. с постановление на Министерския съвет.

Национален туристически поход "По пътя на Ботевата чета: Козлодуй - Околчица"

През 1947 г. 17 Ботеви поклонници преминават като туристи по пътя на Ботевата чета и полагат началото на най-голямата родолюбива проява в българското туристическо движение. Походът се провежда ежегодно от 27 май до 2 юни по 120 км маршрут от Козлодуйския бряг до връх Околчица. Осъществява се с подкрепата на Държавната агенция за младежта и спорта, БТС, МОН, Ботевския комитет при Община Враца, туристическо дружество "Веслец", Мемориален комплекс "Ботев път".

Най-многобройни са били участниците в похода през 1976 г., когато е отбелязвана 100-годишнината и са се включили 8600 туристи.

Международната Ботевска награда

е учредена с Указ №1695 на Държавния съвет на Народна република България от 1972 г. и се присъжда на поети и публицисти за принос в световната литература. Сред лауреатите й са имена като Евгений Евтушенко, Надин Гордимър, Марио Бенедети, Гюнтер Валраф, Расул Гамзатов, Ласло Наги.

Източник: Bulevard.bg