Навремето за гарите и друга инфраструктура ползвали камъни от старите столици, които сега се влагат в реставрацията на Голямата базилика. И още: защо Денят на железничаря се отбелязва в първата неделя на август

В първия неделен ден на август се чества професионалният празник на българските железничари. Изборът на датата е свързан с историческия факт, че в началото на август през далечната 1888 г. за международни превози е открита железопътната линия Цариброд-София-Белово.

Същевременно държавата откупува и линията Русе-Варна, започвайки нейната експлоатация. Така се учредяват Българските държавни железници (БДЖ).

Виж още: 12 удоволствия (без кавички!) от пътуването с влак

Всъщност железницата от Русе до Варна е първата, потеглила у нас - преди точно 150 години, през есента на 1866 г. Замисълът датира след Кримската война, която показва силната стопанска и транспортна изостаналост на Османската империя, като кара Високата порта обмисля изграждането на железопътна мрежа в европейските си провинции.

Изборът на изпълнител и трасето на бъдещата линия стават обект на геополитическа борба за надмощие между Великите сили, тъй като Балканите са част от стратегическия път, свързващ Западна Европа с Близкия изток, Иран и Индия.

На 1 септември 1861 г. султанът издава ферман за построяване на първата жп линия в днешните български земи между градовете Русе и Варна. То е възложено на британската компания "Баркли брадърс". Работи се по проект на инж. Хенри Баркли и често като строителен материал се използват камъни от дотогава добре запазените древни български столици Плиска и Преслав, а

населението участва принудително в строителството

За този епизод разказа преди време пред БНР директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров във връзка с реставрирането на Голямата базилика в Плиска - най-голямата църковна сграда в Европа до ХIV в., завършена през втората половина на IX век и разрушена от турците в края на XIV век.

"Сградата й е дълга 102 метра, широка е 30 метра. Изградена е от масивни каменни блокове - квадри, с тегло до половин тон. Внушавала е мощ, величие и респект към българската държава. Унищожена до основи, когато Митхад паша през ХIX в. започва строеж на жп линията Русе-Варна", припомня историкът.

До началото на нейното възстановяване миналата есен тя тъне сред храсти и бурени. Реставрацията започва през ноември 2015 с камък от оригиналните кариери, вземан навремето от цар Борис І Кръстител. Международната практика препоръчва, ако е възможно, да се прилага методът "анестилоза" - използване на запазени детайли, каменен и тухлен материал от старите градежи, уточнява директорът на НИМ.

Екипът събрал камъни около базиликата и манастира край нея, преценили, че десетина процента от материала, който ще се използва, може да бъде старият материал. Но по Коледа ги очаквала истинска изненада.

В едно от своите редовни тв предавания Божидар Димитров обяснил, че от историята се знае как каменните блокове от базиликата са били взети от Митхад паша, който е поръчал да се натрошат за железопътните насипи.

"Но на следващото предаване ми се обадиха двама зрители, изкушени от историята. Единият от тях даже е написал книгата "История на железопътния транспорт в България". И те ми казаха: "Г-н Димитров, Митхад паша не е бил глупав, не ги е натрошил на чакъл. Използвал ги е, за да строи

гарите и гарови съоръжения: водонапорни кули, складове за въглища по протежението на линията."

Дадоха ми списък на обектите, за които се знае, че са запазени и досега, или пък са в руинирано състояние. Те са били изоставени още при комунизма, когато локомотивите са преминали от парна тяга на електрическа или дизелова и са станали излишни.

Когато отидох там и ги видях, ахнах, това наистина бяха камъните от Плиска. И премиерът нареди на транспортния министър Московски да се свърже с министъра на културата Вежди Рашидов, за да му бъдат предадени тези камъни. Това са хиляди кубици по преценка на архитекта, който е направил проекта за възстановяване на базиликата. Според него ще се използва около 70% стар материал.

На практика тя ще бъде възстановена главно с камъните, които са си били в нея, от времето на цар Борис. Благодаря на Митхад паша, който сигурно ни гледа някъде от небесните селения, че е успял да запази камъка на нашите древни майстори по такъв начин и сега ние ще го използваме", заключава историкът.

Колкото до изграждането на жп линията Русе-Варна преди век и половина, то започва едновременно от двете крайни точки (Русе и Варна) и включва още осем гари: Червена вода, Ветово, Разград, Ясеновец, Каменяк, Каспичан, Провадия и Белослав.

При откриването на линията на 26 октомври 1866 г. дължината й е 224 км

През 1873 г., поради политическа нестабилност и опасявайки се, че няма да се справи със стопанисването, турското правителство прехвърля правото за експлоатация на линията върху компанията на барон Хирш "Източни железници".

Съобразно Берлинския договор, през 1898 г. младата българска държава откупува от Хирш линията с пари от първия български държавен заем, а под британски натиск - и по цена, три пъти по-висока от цената при предишната сделка.

По-късно линията е разширена, удвоена, електрифицирана и включена в железопътната мрежа на България, която към 2015 г. е с обща дължина 4023 км за почти 111 хил. кв. км територия.

Виж още: БДЖ на печалба за пръв път от години насам

Източник: БНБ, БН