Депутатите приеха промените в Кодекса на труда, според които се премахва сливането на уикенди, а когато официален празник се падне събота или неделя, се отпочива понеделника

Парламентът одобри окончателно новите правила за почивките в Кодекса на труда. Те предвиждат отпадане на сливането на официални празници с уикендите и отработването в събота. Освен това приетите от депутатите промени предвиждат, когато официалните празници, с изключение на Великден, съвпадат със събота или неделя, първият или първите два дни от новата работна седмица да са почивни.

Така 2 януари 2017 г. вече се пада неработен ден. Това означава, че в година, в която Коледните празници се падат и в събота, и в неделя, реално ще се натрупат пет поредни почивни дни.

През 2017 г. неработни дни ще бъдат 2 януари, 3 март, 14 и 17 април, 1, 8 и 24 май, 6 и 22 септември, както и 25 и 26 декември.

Проблем според работодателите е и това, че докато България празнува, "в чужбина се работи на пълни обороти". По техни данни страната е сред страните от ЕС с най-много национални празници, обявени за почивни дни, а отработването им в събота е неефективно.

Според синдикатите обаче България не е страната с най-много празници и дълги отпуски, а спорът е несъществен.

Виж още: Бизнесът е против дългите празници

Според Кодекса на труда официални празници са 1 януари - Нова година, 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго, 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност, 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия, 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, 6 септември - Ден на Съединението, 22 септември - Ден на Независимостта на България, 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения, 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово, Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.

Друга разпоредба позволява на Министерския съвет да обявява и други дни еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка - по-малка от 24 часа.

Източник: БНР