Пълната забрана за лечение с иновативни лекарства, предвидена в здравния бюджет за догодина, беше преосмислена заради сериозното обществено недоволство

Мораториумът върху новите лекарства в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2018 г. беше отменен от депутатите с абсолютно мнозинство, без "против" и "въздържали се". Законопроектът беше гласуван и на второ четене, подкрепен от 192-ма народни представители.

Пълната забрана за лечение с иновативни лекарства, предвидена в здравния бюджет за догодина, беше преосмислена заради сериозното обществено недоволство, припомня БНР. Седмици наред от мнозинството защитаваха предложения от здравната каса и здравното министерство мораториум, уверяваха, че нито един пациент няма да остане без лечение и без новите медикаменти и че забраната се налага, за да може да се осигури една година "бюджетно спокойствие" на НЗОК, за да се приемат нормативни промени, с които да се затегне контролът при плащането на лекарствата от касата, отбелязва в. "Сега".

Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов подчерта, че всички парламентарни групи са подписали промяната на вчерашния председателски съвет, за да "можем и ние, политиците, да бъдем доста по-смирени в една изключително чувствителна тема за обществото".

Той напомни, че е важно да се намали напрежението, което по неговото мнение е било създадено изкуствено:И се създаде едно противоречие между политическите формации, което смятам, че е недопустимо, когато говорим за тема здравеопазване, когато говорим за онкоболни - и когато някоя политическа сила се заиграва със страховете на хората, по-добре е да направим компромис и да се върнем обратно назад."

Лидерката на БСП Корнелия Нинова обаче коментира, че с последното гласуване се възстановяват справедливостта и редът в правовата държава, тъй като дебатите са се върнали в парламента, а решението не се взима еднолично от министър-председателя Бойко Борисов.

"Искам да ви уверя, че в случая днес, освен за справедливостта, правим положителна стъпка и към възстановяване на парламентаризма в България, защото когато разговаряхме с премиера, той имаше намерение да заобиколи решението на парламента и да го реши еднолично с комисии, с допълнително финансиране от Министерския съвет, в противоречие на Закона за бюджета на здравната каса", заяви тя.

По думите й "в случая наистина не е важно - БСП, ГЕРБ, егото ни. Важно е, че най-накрая има резултат, който удовлетворява болните хора".

Според Нигяр Джафер от ДПС така се слага край на сагата, продължила два месеца, а днешното решение е прецедент: "Дано Народното събрание, постигайки "консенсус", да извлече поуки от това, което ни се случи на всички, защото не можем да говорим за консенсус тогава, когато е допусната грешка и трябва да замажем последиците от тази грешка."

Президентът Румен Радев приветства отпадането на забраната и призова всички парламентарни групи занапред да отчитат етичните съображения и да действат в интерес на конституционните права на гражданите и социалната справедливост.

Той наложи вето върху текстовете и ги върна за ново обсъждане с мотива, че се дава различно третиране на здравноосигурените лица и се засяга основно конституционно право, гарантиращо на гражданите достъпна медицинска помощ.

Новият министър на здравеопазването Кирил Ананиев имаше готовност за създаването на шест комисии за разпределение на скъпоструващите лекарства. С отпадането на мораториума обаче неговият план става излишен.

Десетина дни по-рано, след президентското вето, той коментира, че пациентският протест срещу мораториума е добре организиран и манипулиран в полза на определени корпоративни интереси.

"Със сигурност зад тези хора стоят бизнес интереси, не мога да кажа политически. Сигурно е свързано със самата индустрия", допусна Ананиев. Той увери, че няма заболяване, което да не е осигурено с най-модерни медикаменти, прилагани в Европа, а 30% от публичния ресурс на НЗОК се харчи за лекарства, докато за другите европейски страни този процент е между 15-20.

Мотивите на президентското вето са "несериозни", а хората, писали мотивите, не са добре запознати с материята, заяви на брифинг здравният министър. Всички негови колеги в ЕС били обезпокоени от натиска на фармацевтичната индустрия за бързо въвеждане на новите молекули.

"Едно от най-големите им притеснения е натискът на фармаиндустрията да вкарат възможно най-бързо новите молекули, за да могат възможно най-бързо да възстановят инвестициите за тези молекули" - но според експерти не всички нови молекули са преминали одобрение, а за част от тях все още има негативен ефект върху пациентите.

Позитивният лекарствен списък в България е с най-широките гами лекарства с доказан терапевтичен ефект, категоричен беше Кирил Ананиев.

Отпадането на мораториума върху иновативните лекарства беше единствения възможен изход от ситуацията, тъй като целите дебати ясно показаха, че в здравеопазването не бива да се правят необмислени ходове, коментира пред БНР д-р Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация.

Според него след отпадането на мораториума тези лекарствата ще влязат в реимбурсните списъци и на практика няма да се създават нови комисии, които да преценяват дали прилагането им е необходимо.

"Никой от хубаво не е тръгнал да се лекува нито от онкологично заболяване, нито от хепатит, СПИН и т.н. Трябваше да го проведем този дебат в обществото, но за съжаление го проведохме по трудния начин. Да се надяваме обаче, че институциите в следващите дни бързо ще приключат всички процедури по договарянето на тези лекарства, включването им в позитивен списък и всичко останало", каза той.

Хасърджиев се обяви за прилагане и у нас на европейските стандарти за лечение - ръководства, направени от научната общност, които регламентират кой, кога и с какво се лекува. Прогенеричната политика също трябва да стане факт - позиция, която е заявил и на срещата между пациентските организации и премиера Борисов:

"Част от тези лекарства, за които спорим от толкова време, са регистрирани и се използват в Европа още през 2009 г. Нали разбирате, че навлизането на нови лекарства в България е достатъчно усложнено и забавено все още. Нашата държава, както всички други европейски държави, трябва да има ясна стратегия защо е важно българите да се лекуват бързо - защото това прави здрава нация, прави хора, които не отсъстват от работа, работят, плащат данъци, правят икономиката на тази държава."

Ива Димова от федерация "Български пациентски форум" допълни, че е струвало много усилия обществото да научи, че мораториумът за новите терапии е тежка прогноза за цялата 2018 г.:

"Защото групи пациенти, не само онкологични, щяха да останат без значение. Пациентите не взимат медикаменти, защото те така са си решили, това не е да смениш шоколад с ядки с шоколад с бисквити... Много погрешно беше посланието от политиците, че това са едни разглезени пациенти, които досега са си имали лекарства и занапред пак ще продължават да си ги взимат. Никой не иска да обясни, че много от тези терапии са за заболявания, които досега не са се лекували в България, и за пациенти, които са получили вече резистентност към досегашната си терапия.

Не знам кой изчисли, че това са 8000 души. В България няма статистика и няма регистър за заболяванията. Кой изчисли кои са резистентните пациенти? Нееднократно беше споменавана цифрата 25-35 млн., но никой не каза откъде я е взел...

Имаме опасения и сега сега, че ако останат тези комисии, които в продължение на месеци, седмици ще обсъждат и ще решават кой да получи и кой да не получи, пак ще има забавяне на лечението."

Тя изтъкна, че профилактика на заболяванията трябва да има, но хората, които вече са диагностицирани, следва да се лекуват адекватно, а не двете форми на лечение да бъдат противопоставяни в обществения дебат.

"Когато се говори за прогенерична политика, да оставим това в ръцете на специалистите и на лекарите. Прогенеричната политика не е непременно, не е на всяка цена и не е за всички заболявания. Има редица заболявания, при които прогенерична политика не е възможна.

В България все още не е регламентирана и политиката по отношение на биологични и биоподобни средства. Биоподобните не са в отделен раздел и все още се употребяват като генерични медикаменти", поясни Димова.

Оценката на външни експертни от Европа е била, че повишаването на разходите за лекарства и въвеждането на новите молекули биха донесли бюджетен дисбаланс в рамките на около 100 млн. лв.

Зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков цитира и анализ на авторитетен институт за изследване на нови лекарства в Англия, който препоръчва конкретна иновативна формула да се прилага само в единични случаи на пациенти над 65 години, чието заболяване прогресира бързо, а в България тази формула е била определена  за терапия първа линия, което било грубо нарушение.

Разходите за иновативните лекарства, ако мораториумът отпадне, биха били около 40 млн. лева, тъй като броят на нарастващите молекули вече е 32, заяви по-рано Пенков. "Всеки прави нещо, за да може да овладее този непрекъснат ръст на разхода за лекарства. Всяка държава търси най-доброто за своите хора - да може с тези средства, които има, да осигури по-голямо количество молекули. Различен тип временни мерки са  вземани в половин Европа."

България е на 7-о място в Европа по разходи за лекарства на глава от населението, допълни той. Препоръката на Световната здравна организация (СЗО) била държавите да преговарят с фармацевтичните фирми за максимална стойност на терапията на база три пъти брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението. Ако това се случи, най-скъпата терапия у нас би била 40 хил. лева годишно, а не сегашните 2,8 млн. лева.

Източник: БНР