Дунавските есетри са се появили преди 200 млн. години, когато по Земята все още са се разхождали динозаври.

Днес обаче тези древни видове са изправени пред все по-непреодолими препятствия: язовирни стени спират тяхната миграция, фабрики замърсяват средата им на живот, багери изкопават инертни материали от размножителните им места, а бракониери ги ловят безразборно и по жесток начин заради техния скъпоценен хайвер. 

Ето какво става когато видовете изчезват:

В долното течение на Дунав все още има диви жизнеспособни популации на тези величествени риби. За тях не е късно да се вземат мерки. В България и Румъния съществува забрана за улова на есетри, която продължава до края на 2015 г.

Есетрите са семейство от видове, които живеят в морета, но се размножават в реки. В Дунава те са шест - чига, пъструга, руска есетра, шип, атлантическа есетра и моруна. Най-голямата хващана моруна е била дълга повече от 7 метра и е тежала над тон и половина - 1571 кг. Предполага се, че живее над 100 години.

Моруна (Huso huso), снимка: Jiri Bohdal / WWF

Пъстругата, вписана в Червената книга на България, пък е изключително рядка риба. Тя спира да се храни по време на миграцията и след като хвърли хайвера си, бързо се връща в Черно море. Чигата живее само в сладки води и не мигрира в Черно море. Този вид е и единственият, чиито популации се възстановяват.

Световният фонд за дивата природа WWF работи за опазването на есетрите от двата бряга на Дунав. Запази дунавското богатство - научи как на Esetri.WWF.bg.