Онези публикации за самоубийства, убийства, изнасилвания, нещастни случаи и т.н., които някои медии превръщат в грозен парад на низостите

Лешояди. Това си мисля, когато прочитам поредна дописка за самоубил се младеж в някакъв сайт, където с подробности се описва как се размазал на плочките и каква паника е обзела приятелите му. Всичко живо, цветно и откровено гадно. 

Нямам идея защо, но новините за убийства, нещастни случаи, смърт и насилие винаги са били особено четивни и популярни. Особено ако медията е решила да сложи някое по-пиперливо заглавие с цел привличане на повече аудитория. 

Не, това едва ли е само прийом на български медии. По цял свят е практика в по-скандалните вестници, сайтове, телевизии и радиа да се нарушава онази проста морална граница в името на по-големия брой зрители/читатели. Грубо и безцеремонно навлизане в личния живот на обикновени хора, изкарване на показ на неща, които нито са от обществено значние, нито дават кой знае какво ценно познание - самоубийства, улични свади, междусъседки скандали, прераснали в ужасен инцидент, погребения... 

Виж още: ШОК И УЖАС!!!, или Защо да внимаваме какво четем

Оправданието винаги е едно - тези неща пораждат интерес. И това е безспорен факт. Смъртта и низките страсти винаги са привличали и вероятно винаги ще привличат интерес и любопитство. Сякаш в човешката душа има специално кътче за подобни мрачни и грозни сцени, с които като вампири се храним. 

Скандали, убийства, изнасилвания... насилието като цяло. Сякаш имаме нуждата да се докоснем до нещо толкова гадно, но отдалече, без да влиза в нашия живот. И насреща услужливо застават медиите. Историята се поукрасява, придава ѝ се драматичност и пищност. Ако има видео (18+) или снимки, нещата придобиват още по-голям размах.

И с всяко едно такова писание, тази жажда за низости се напоява, но уви, не се задоволява. Уж всички искаме по-позитивни новини, но в крайна сметка кликваме на линкове към статии със гротескни заглавия, четейки за поредното убийство на човек, чийто съсед забил в главата му мотика след спор за един метър земя.

Виж още: Когато Истината умря​

А за жертвите май никой не мисли, освен близките им, на които вероятно ще се наложи да прочетат поне няколко от тези дописки, описващи грозното деяние, на което сами те са станали жертва, макар и косвено. Всеки една такава публикация, не просто ни съобщава за някакво криминално деяние, тя разказва в детайли. А зад едно такова криминално деяние се крият пострадали, които искат възможно най-бързо да забравят и да продължат напред. 

В замяна на това получават медиен интерес, паразитиращ над мъката им. Лов на читатели и зрители на фона на чуждата болка. 

Не казвам, че криминалната хороника не трябва да се отразява. Просто нека не я превръщаме в панаир на низки страсти. 

Виж още: 10 типа сензационни заглавия, които ни крещят