Толкова много важни и проблеми неща в българската политика, а акцентът в предизборната кампания пада върху едно квадратче в бюлетината

Само на мен ли ми се вижда безумно най-ключовата тема в предизборната кампания до момента да е едно проклето квадратче, което дава право на хората да кажат, че не им харесва нито един от кандидатите, които партии, коалиции и инициативни комитети са издигнали? Защото фактите натам ни водят. 

Очакваме един първи тур, посветен на партийните електорати, като форма на мерене на силите за евентуални нови избори и втори тур, който да определи кой от кандидатите на двете най-силни партии предизвиква по-малко отвращение у населението. Не се говори за идеи, не се говори за платформи, за това защо конкретните кандидати са се кандидатирали. Освен с редки изключения. Иначе казано, наблюдаваме една предизборна кампания проформа. Колкото да има. 

Разбира се, всяка партия си стяга електората, опитват се да се убедят максимален брой хора, че дадени фигури уж заслужават доверие, но дотам. Нямаме истински сблъсък на идеи, които да изведе на преден план най-силната личност с най-добрата платформа. Имаме дебат за квадратчета и размяна на обиди и нападки. Бай Х*й, кемтрейлс, една "уона би" майка на нацията на фона на стари хитове на Радо Шишарката (за цвят).

Виж още: В тази държава твърде малко говорим за идеали

И върху всичко това ние сме задължени да излезем и да гласуваме. Вярно, може да изберем опцията "За никого" или да подкрепим някой от многото анонимници, които нямат никакъв шанс за победа или дори достойно представяне. Но защо? 

Големият проблем на задължителното гласуване не беше това, че чисто физически сме задължени (уж) да отидем до урните и да гласуваме. Големият проблем се крие в това, че единствено тази относителна задължителност би накарала много хора да гласуват. Задължителното гласуване е извинението на политиците, че не са достатъчно адекватни и все по-усърдно се стараят да изгубят доверието на електората. 

Виж още: Анатомия на недоверието - защо не вярваме на политиците си

И така вместо да се постараят да си го върнат, да спечелят гласоподаватели с идеи и поведение, се прилагат трикове, с които да бъдем задължени да гласуваме за тях. И междувременно изскачат много хора, които ни казват, че когато пък гласуваме с онази уж утешителна награда "Не подкрепям никого", всъщност сме давали гласа си за най-големите партии. 

С което всъщност имат предвид, че в Изборния кодекс от недоглеждане е оставена възможност, позволяваща даден кандидат да спечели изборите още на първи тур, без да е изкарал 50% от подадените гласове. Пропускат да отбележат обаче, че същата възможност съществува и когато гласуваме с надраскана бюлетина, а също така и, че тази възможност е много малко вероятна да се случи. 

А и самата идея, че ако даден кандидат е събрал 50% от всички гласове за реални кандидати, то най-вероятно и на втори тур ще бие убедително, освен ако всички останали не решат да се обединят около другия кандидат на балотажа. 

Виж още: Какво ни се предлага на президентските избори

Истина е, съществуват недомислици около опцията "Не подкрепям никого" и дори след поправките, готвени в Изборния кодекс току преди изборите, но трябва ли именно върху тази опция да съсредоточаваме цялото внимание покрай изборите? Или отново избягваме темата, че мнозинството от кандидатите са толкова ялови като послания, че трябва трябва нещо да "замаже" нещата, да измести вниманието. 

Стига ни да се замислим как се прие самия изборен кодекс, за да видим, че имаме много по-големи проблеми. Защо законодателите не се сетиха още тогава, че оставят в ИК дупки, които могат да създадат проблеми, при все че това е поредният ремонт върху него? И можем ли да си направим извода, че в НС има твърде много хора, които първо гласуват, а после мислят? 

Замисляли ли сте се защо идеята за мажоритарните избори стана толкова популярна в последните години? И няма ли общо с факта, че едно доста стабилно количество депутати се държат така, сякаш са функция на партийните си лидери и гласуват по команда сякаш? Замисляли ли сте се, че политиката все по-успешно може да бъде оприличена на предбрачен ритуал на орангутани - перчене и замеряне на опонента с ексременти? Че смисленият диалог между управляващи и опозиция липсва, че нямаме дебати по важните теми и нещата сякаш се случват на самотек...

Виж още: Големият торбалан на тези избори - "Не подкрепям никого"

Политиката е сложно нещо, зависещо от твърде много променливи, за да бъде опростявана ей така. И все пак много наши политици го правят, без дори да се замислят. 

Всичко тези неща и още много други могат да бъдат съвсем смислени теми за един президентски дебат. Но не. Ние сме се ограничили до едно квадратче, което би трябвало да ни даде силата да кажем, че ни е писнало. И по всичко личи, че ще продължим да се въртим в кръг.