Тези хора съвсем открито симпатизират на нацистките идеи, а политиката от години се прави, че не забелязва нито тях, нито проблемите с чужденците. Така напълно закономерно се стигна до грозното фиаско в Кемниц, коментира Александър Андреев от "Дойче веле"

В източногерманския град Кемниц, бившия Карлмарксщат, 35-годишен германец почина от раните си, след като беше намушкан с нож. Полицията арестува един иракчанин и един сириец, които са заподозрени като извършители. Като резултат в Кемниц се стигна до сблъсъци между крайнодесни и крайнолеви демонстранти, които полицията не успя да овладее, а в цялата страна се отприщи бурна дискусия.

Какво точно се случва в държавата на Меркел?

Случва се всъщност почти същото като преди 25 години, когато в Германия се надигна ксенофобска вълна срещу чужденците и кандидатите за политическо убежище. Тогава горяха бежански приюти, загинаха и хора. Обществеността и политиците бяха шокирани, но очевидно не си направиха необходимите изводи.

Четвърт век по-късно тези ненаправени изводи направо ще ни избодат очите. Те се отнасят до миграционната политика, до закона и до десния екстремизъм в една страна с много мрачно минало, отбелязва в коментар Александър Андреев от Българската редакция на "Дойче веле".

Как се стигна дотук

Германия десетилетия наред си затваря очите за факта, че милиони чужденци искат да се заселят тук. Гастарбайтерите, бежанците от югославските войни и от конфликта в Сирия - всички тях (а и много други) политиката смяташе за временно явление. И не се погрижи за трайното им интегриране, не се погрижи и за това обществото да ги приеме.

По исторически причини в Германия има съпротива срещу мигрантите. През XIX век германците по-скоро са бягали от своята разпокъсана страна, отколкото да приемат мигранти. А колониалното минало на страната е кратко и - за разлика от Франция и Великобритания - не й е набавило съответния опит.

В годините на националсоциализма пък доминират маниакалните идеи за "чиста раса", която трябва да бъде освободена от всякакви чужди елементи - независимо дали са евреи, славяни, роми или синти.

Независимо от всичко това днес Германия реално е мигрантска страна, където около 20% от хората има чуждестранен произход. И се нуждае от още хора, защото населението застарява, а процъфтяващата икономика иска работна ръка.

Но поради изброените исторически и манталитетни причини политиците все не посмяваха да кажат: "Да, ние сме мигрантска страна". И да изработят съответните правила за миграцията: колко годишно, кои точно, при какви условия. Едва сега, когато наяве излезе и проблематичното положение на пенсионните каси, законът за миграцията сериозно влезе в дневния ред.

Вторият извод от изстъпленията се отнася до закона и до правовата държава. Убийството в Кемниц е ужасно престъпление и трябва да бъде наказано. Няма значение дали извършителите са германци или чужденци - правото е еднакво за всички.

Но ако убийците наистина се окажат бежанци, строгостта на закона трябва да стане видима за всички около милион новопристигнали в Германия. И властите са длъжни последователно да прилагат закона към всички тях - да ги наказват за извършени нарушения и престъпления, да репатрират онези, които подлежат на репатриране, да гарантират сигурността на всички граждани.

В същото време тези около милион бежанци и мигранти, пристигнали през последните три години, имат не само задължения и отговорности към приелата ги страна. По нейните собствени закони те имат и права: на честна процедура за даване на политическо убежище, на условия за живот, които не накърняват достойнството им, на шанс да започнат начисто и най-вече - на равенство пред закона с изконните граждани на страната.

Една разделена страна

Побеснелите тълпи в Кемниц смятат обаче, че някак "по кръв" притежават повече права от мигрантите. Нещо повече: че могат да вземат закона в свои ръце и да раздават улично, "народно" правосъдие. А това е недопустимо, както в един глас заявиха водещите политици. И са прави, макар че малко гузно премълчават собствената си вина за надигналите се отрицателни емоции.

Защото действията на Ангела Меркел и нейното правителството в началото на бежанската криза бяха недообмислени, несъгласувани и хаотични, а последвалите опити проблемите да се решават на парче не успяха да убедят част от избирателите. От всичко това спечелиха популистите от "Алтернатива за Германия”, а големите партии се оказаха в положението на догонващ.

И така центробежните сили в страната закономерно им сервираха Кемниц, заключава в коментара си Александър Андреев от "Дойче веле".

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"