Казват, че клиентът винаги има право. Джей Рейнър, кулинарният критик на "Гардиън", има отговор за всички онези, които се оплакват от липсата на едно или друго нещо в ресторантското меню

Наскоро получих писмо от жена, която се оплакваше, че готвачите в ресторантите слагат твърде много ядки в десертите. Нейният съпруг страдал от алергия и тя беше бясна от ограничения избор, пред който той е изправен.

Отговорих й любезно, че съчувствам на съпруга ѝ, но тя трябва да е реалистка. От подобна алергия страда едва 1% от населението по света, така че ако тя очаква ресторантските готвачи да се съобразят с този факт, това е победа на надеждата пред реалистичните очаквания.

Слава богу, жената призна, че не предполагала, че толкова малко хора са засегнати от тази алергия. Съпругът й явно трябва да се примири с ваниловия сладолед като единствена възможност, което може би е досадно, но все пак е по-добре, отколкото да умре от анафилактичен шок.

Ех, ако можеше повечето хора, които се оплакват от една или друга ресторантска политика, да са толкова разумни! Пощата ми обаче гъмжи от праведен гняв, изразяван от хора, питащи "къде са техните нужди"?

Има такива, които се оплакват от безразсъдството на собствениците да покрият всичко с твърди повърхности, от които всеки звук рикошира и се връща усилен, правейки воденето на спокоен разговор невъзможно. Има такива, които се оплакват от твърдите столове и обвиняват дизайнерите, защото не са помислили точно за техните задни части.

Как смеят?

После идват онези, които страдат от ситния шрифт, с който е отпечатано менюто, и приглушеното осветление, затрудняващо четенето. Някои страдат от липсата на богато бирено меню, а други - от липсата на място за малки деца. Има я и BDSM общността, която се чувства ощетена от липсата на градина за мъчения или поне мазе с вериги за оковаване.

Аз също мразя силната музика и твърдите повърхности. Скъпата ми покойна майка страдаше от нарушен слух, което автоматично изключваше редица приятни места. На мен също не ми харесва да използвам функцията фенерче на смартфона си, за да разчитам менюто в зле осветено място.

Но не се притеснявайте, аз имам решение на всички тези проблеми

Никога не се връщам в тези ресторанти. Просто се оттеглям и отивам на друго място - където столовете са тапицирани, менюто е отпечатано с големина на шрифта поне 14 пункта и повърхностите са меки.

И знаете ли какво следва от това?

Абсолютно нищо! Тези места се оправят чудесно и без мен. Те са идентифицирали своите клиенти и им предлагат точно онова, от което те се нуждаят. Просто е станало така, че тяхната група клиенти изключва мен. Понеже има едно нещо: ресторантите не са социални услуги. Извън законовите изисквания за достъп на хора в неравностойно положение, базовите хигенни правила и информация за използвани алергени, ресторантите не са длъжни да се тревожат за вас и вашите нужди.

Виж още: Ново 20: Такса "празен стол" в заведения по морето. Обяснението?

Групата, за която е най-важно да чуе това, са неядящите месо. Трябва да видите писмата им, изпълнени с праведно възмущение. Как смеят тези т.нар. "готвачи" да имат толкова бедно въображение по отношение на постното? Защо ни игнорират?

Ще ви кажа защо: защото могат

Ресторантите са бизнес. Ако те смятаха, че пропускат нещо, като не обръщат внимание на всички онези мили, сладки вегани, щяха до безкрай да смесват патладжани с месо и да доят крави, които дават само соево мляко.

Да, със сигурност може да се предлагат повече безмесни варианти, но да гледаме на това като на право е безмислица.

Виж още: Как да се държиш, за да не ти се скара сервитьорът

Източник: "Гардиън"