Обслужването по Черноморието достига нови висоти

Ако мръсната вода, съмнителният алкохол и тълпите от нахални чужденци още не са ни отказали от почивка на родното Черноморие, то обслужването със сигурност ще. Сърдити, заядливи и неадекватни са тазгодишните работещи по морето. Не обичам да бъда негативна, но за жалост само тук съм срещала синдрома "да даваш пари, за да ти се карат".

Пълна липса на кадри или по-точно на АДЕКВАТЕН персонал. Може би звучи грубо или крайно, но е необходимо да бъде такова. Защото точно такова е и разочарованието от поредната провалена почивка на нашето море.

Виж още: Защо българите не почиват в България

Може би аз имам идеалистични представи за няколко дни, прекарани извън вечното напрежение на големия град, и спокойствието, което носи морето и водата. Но не и у нас, оказва се, че ако си останеш в столицата, е по-вероятно да се раздаваш на тишина и почивка, защото София е празна. Вярно, няма да хванеш впечатляващ загар, но поне ще спестиш значително количество нерви и пари.

Ukazatelna tabela za plazha kam moreto

Тази година повече от всяка друга ми се набиваха в очите занижените стандарти и изисквания към персонала, ако въобще има такива. Поправете ме, ако греша, но работата в сферата на услугите и работата с хора изобщо изисква вежливо, любезно и възпитано отношение.

Да, знам рано е, сутрин е. За много хора ставането преди слънцето да е преполовило небето е почти непосилна задача, но щом са се заели с работа на морето, за която смятат, че са компетентни или поне способни да я вършат, то се налага. Работа, която не изисква особени усилия - като тази да правиш палачинки.

Да, досадно е, всеки ден едно и също. Може би затова е цялото недоволство и негативизъм, обаче не разбирам защо аз трябва да попия омразата на някого към работата, която най-вероятно той е избрал. Плащам си, за да се нахраня, да си купя просто една палачинка.

Всъщност се оказва, че си плащам, за да ми се скарат. Дори аз не разбирам за какво, а съм убедена, че и личността срещу мен, намусена и повишила тон, не знае точната причина. Може би защото не й е ден, защото тя работи, аз пък съм на почивка.

Виж още: Има поне 15 причини да не стъпваме на плажа

Толерантна съм, знам, че се случва да не си в настроение понякога. Знам и че е трудно да се усмихваш насила, да работиш с хора, когато хич не ти е до тях, обаче понякога има едно "трябва", което не ти дава избора да капризничиш. Защото "трябва" да стиснеш зъби и да си свършиш работата.

За целта обаче трябва да си поне малко съвестен, да осъзнаваш, че ти като представител на даден бизнес, колкото и малък да е той, определяш неговата съдба. Работодателят, от друга страна, трябва да бъде наясно какви кадри наема на работа.

Няма нищо лошо в това да се даде възможност на някой без опит, но нека поне се формират някакви правила и изисквания за работа с клиенти. Защото аз няма да се върна повече при тези палачинки, моите приятели също. Може би дори една голяма част от извилата се опашка би пропуснала да се нареди отново пред това място.

А, да - чудили ли сте се някога защо една палачинка отнема 13 минути (при вече напълно готова смес)? За да се образува по-голяма опашка, разбира се.

Katma

Похват за привличане на клиенти - където има повече хора, значи е по-вкусно. Да, обаче бързото и коректно обслужване е една доста ключова част от задържането на тези клиенти. В случая положителното преживяване не е важно обаче, цели се еднократно привличане на вниманието.

"Глупавият помни, умният си записва"

Колко пъти ви забравиха поръчката? А колко често подсещахте сервитьора "за още една водичка"? И се стараете да бъдете възможно най-мили и учтиви, за да не ви се скарат или да не ви забравят водата за четвърти път.

Виж още: Отмениха изискването колко бързо да ви сервират храната в ресторант

Мога да дам много добри примери с други страни или просто да препоръчам на работодателите да изпратят персонала си на обучение в Турция. Защо точно тази страна? Защото от скромния ми опит съм забелязала, че именно там имат някаква мистериозна практика да се грижат за гостите или туристите като за представители на кралското семейство.

Бих искала обаче да споделя, че не целият персонал по морето се затруднява с това да ти вземе поръчката и да се усмихва едновременно. Разбира се, има и хора, които явно възприемат работата си по различен начин и осъзнават последствията от действието или бездействието си.

За жалост вероятността да попаднеш на такива е почти като да излезеш здрав от морето на градския плаж в Лозенец. Или си много голям късметлия, или са те чули да се обръщаш на английски към човека до теб, видимо чужденец.

Поради необясними за мен причини да говориш на чужд език на българското Черноморие се оказва успешна тактика. Особено ако искаш да бъдеш добре обслужен. Явно изпитваме някаква нужда да се доказваме и да угаждаме на чуждестранните туристи.

Пък нашите... прасета ги яли. Затова няма как да не попитам:

Как да изберем нашето, като нашето не избира нас?