Никога преди децата не са били обект на толкова агресивен маркетинг. Никога преди родителите не сме разрешавали толкова директен достъп на търговците до съзнанието и потребностите на децата ни.

Празниците особено силно изострят проблема с детската консумация и достъпа на рекламно съдържание до подрастващите. Малките не притежават собствени доходи, затова пък разполагат със силно оръжие - настоятелното желание. Родителите често са склонни да дават мило и драго, за да задоволят потребностите и даже капризите на рожбите си.

Пък и както казва Фредерик Бакман - "Никога не влизай в битка с човек, който разполага с повече свободно време от теб". Всеки родител е изпитал на гърба си верността на това твърдение. Често ние капитулираме пред исканията на децата си, защото ни е по-лесно да ги задоволим, отколкото да ги отклоним от натрапчивия импулс да получат следващата джаджа.

Социалните медии, TV, интернет, даже училищата и извънкласните дейности - всички те се превръщат в проводници на реклами и манипулации, пише Меделин Сомървил в "Гардиън". И тъй като ние все по-малко сме склонни да плащаме за съдържание, оставяме рекламните стратези да превръщат децата ни в ненаситни консуматори.

Една мултимилиардна индустрия се е прицелила в съвременното дете и манипулира желанията му. Показва му анимационни филмчета, за да му пробутва кофти храна, или го баламосва с остарели джендър стереотипи, за да му продава играчки.

Detsa i igrachki

Какво да направим, за  да забравим и ограничим неизбежното?

Първо, отрежете посланието от корен - особено важно е сега, когато сме в разгара на коледния сезон. Бъдете бдителни и отрежете колкото се може повече достъп на реклами до децата. Ако не се решавате да махнете телевизора, поне се абонирайте за мрежи като Netfilx (или Kidamom).

Там децата ще си гледат филмчетата, без постоянно да бъдат облъчвани от реклами.

За по-големите деца инсталирайте ad blocker и ги учете от малки да насърчават включително финансово сайтовете, артистите и медиите, които ценят. Идеята не е да ги изолирате от поп културата или медията - това би било трагично - а да им позволите свободно да формират интересите и вкуса си. Пазете се от пасивното предлагане на продукти, когато децата са разконцентрирани.

Второ - не се поддавайте на тръшкане посред магазина или при касите. Да, много по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Особено като се има предивд, че повечето магазини държат да ви разходят из рафтовете, където на равнището на детските очи се спотаяват какви ли не примамки, още преди да сте застанали в тесния коридор пред касите.

Най-добрият начин свалите градуса е превенцията. Преди да влезете в магазина, обяснете какво ще купите. Кажете на децата, че могат да разглеждат и дори да пипат (стига да не са от най-разрушителния тип), но че няма да получат нищо. Уверете се, че разбират и изискайте съгласието им. Най-вероятно те ви лъжат в лицето, но жестът е важен.

Сега идва трудната част - не бива да отстъпвате. Трябва да сте силни и непоколебими. Изберете си някого за пример и подражание (например Мери Попинз или Майката на драконите). Каквото и да е, само не отстъпвайте. Никога.

Това не значи да не им купувате нищо или да не ги подкупвате (кой родител е устоял пред подкупите). Въпросът е да знаят какво да очакват. Ако могат да си вземат една играчка, кажете им го. Ако може да си изберат награда, за това че са кротували по време на пазаруването - нека изберат. Ако правилото е, че детето може да играе с нещата в магазина, докато не стане време за тръгване, когато им казва довиждане и ги оставя - обяснете го. Елиминирайте несигурността.

Много повече от поредната шумна игрчка или пакетче шарени бонбони, децата се нуждаят от граници.

Те искат предвидимост. Трябва да могат да ви вярват, че взимате за тях добри решения, докато не пораснат достатъчно, за да ги взимат сами. И разбира се, понякога искат нещо безумно, което са видели по телевизията или във филмче или в къщата на приятелчето.

И тогава започват да го искат като помолят учтиво или замрънкат продължително, или започнат да пищят с оглушителни обертонове.

Да избереш да плуваш срещу консуматорския поток не е лесно.

Още по-малко пък докато самите ние се опитваме да си изградим здравословна и стабилна самооценка в култура, която постоянно ни казва, че ние сме това, което имаме.

 

Източник: "Гардиън"