Откъс от академичното издание на проф. Дженгиз Хаков, което помага да си обясним случващото се в южната ни съседка през последните години

Историята на първата светска държава в мюсюлманския свят, е обект на изследване от проф. дин Дженгиз Хаков, издадено от "Сиела". Книгата, публикувана за първи път на български в Турция през 2000 г. под заглавие "Историята на Турция през ХХ век", проследява събитията в южната ни съседка от края на XIX век до 90-те години и обхваща разрушаването на Османската империя, превръщането на Турция в република, кемалистките реформи, икономическото и вътрешнополитическото положение в страната, приоритетите на външната политика, развитието на партийната система и ролята на армията.

Авторът разглежда детайлно както края на Османската империя, така и утвърждаването на Република Турция като светска държава. На тази база са логично обяснени множеството военни преврати от втората половина на XX век и различните коалиционни управления.

Виж още: Превратите - дойде ли краят на най-дългия турски сериал?

Трудът на проф. Хаков описва и анализира подробно ключовите за периода личности начело с Мустафа Кемал (Ататюрк), като не са пропуснати основните икономически и юридически промени.

Проф. дин Дженгиз Хаков е завършил Историческия факултет на Висшия държавен педагогически институт в Баку, Азербайджан. Специализирал е в Историческото дружество в Анкара и в Институт востоковедения към Руската академия на науките. От 1964 до 2004 г. работи в Института за балканистика при БАН. Чете лекции по история на Турция у нас и в чужбина. Автор е на редица изследвания, свързани със социално-икономическото, вътрешното и външнополитическото развитие на Турция и

ролята на военните в политическия живот на страната през ХХ век

Това е трето, разширено, допълнено и редактирано издание на книгата, насочена не само към изследователи, преподаватели и студенти, но и към по-широк кръг читатели, които проявяват интерес към съвременната история на южната ни съседка.

В предговора към "История на съвременна Турция" авторът пише:

"Съвременната история на Турция по същество е история на Турската република - първата светска държава в мюсюлманския свят. Тази нова турска държава е създадена под ръководството на Мустафа Кемал Ататюрк в резултат на Освободителната война на турския народ срещу победителите в Първата световна война - страните от Антантата.

С кемалистките реформи се разрушават институциите на старата Османска държава и се създават новите на Турската република. Според Ататюрк модернизацията (европеизацията) е единственият правилен път за избавлението на Турция от вековната й изостаналост.

"Обществата, които не се модернизират - казва той - изостават в своето развитие и не могат да постигнат благополучието на цивилизованите общества."

Вливането на западноевропейската култура в източната турска култура при изграждането на Турската република е смел експеримент на Ататюрк в съвременната история на Турция.

Първи опити за модернизацията (европеизацията) на Турция

се правят още през османския период от нейната история. Обобщаващ израз на тези опити са Танзиматските реформи от края на 30-те и началото на 40-те години на ХIХ в. Тези реформи се оказват недостатъчни за модернизацията (европеизацията) и предотвратяването на упадъка на Османската империя.

През втората половина на ХIХ в. се появяват различни идейно-политически течения като османизъм, ислямизъм, турцизъм, западничество. Въпреки различията между тези течения, те са единни в главното - спасяването на Османската империя и възвръщането на нейната минала мощ и величие.

Виж още: Посоките на турската външна политика

През 60-те години на ХIХ в. се появява движението на "Новите османи", което, заедно с привържениците на западничеството, се застъпва за ограничаване прерогативите на султана и възприемане на западноевропейските политически институции. Първият им голям успех е провъзгласяването от Султана на Конституцията от 1876 г. и откриването на Османския меджлис (парламент) в Истанбул.

Към края на ХIХ и началото на ХХ в. набира сила младотурското движение, което си поставя за цел замяната на султанския режим с конституционно управление. Младотурците извършват първата в историята на Турция буржоазна революция от 1908 г.

Непоследователното и нефективно управление и авантюристичната външна политика

на младотурците обаче довежда до окончателното разпадане на Османската империя.

Най-голямото събитие в историята на Турция през ХХ в. е Кемалистката революция и изграждането на светската Турска република. Девизът на Ататюрк "Мир в страната, мир в света" става основен принцип във вътрешната и външната политика на страната. Благодарение на това Турция успява да избегне ужасите на Втората световна война.

В следвоенния период дотогавашният еднопартиен режим на управление се заменя с многопартиен демократичен режим, чието утвърждаване преминава през три военни преврата. Към края на ХХ в. Турция със своето над 70-милионно население, развито селско стопанство и промишленост, и модернизирани по натовски стандарти въоръжени сили, се превръща в регионална сила в Близкия изток, Източното средиземноморие и на Балканите. Турция, без да участва във възникването на конфликтите в тези региони, става търсена страна в тяхното разрешаване."

Източник: ИК "Сиела"