Политическите партии трябва да променят отношението си, иначе са заплашени от наказателния вот

Зимата на нашето недоволство дойде и хората ясно показаха, че искат промяна от политическия елит. Такова нещо социологията не го хваща. Или поне не изцяло. Прогнозите на политолози и социолози рядко улавят вълните от гняв на населението и смятат в простите числа на вече установената дотук система. 

Затова и в България, и в САЩ бяха изпуснати тези протестни гласове. Но тях очевидно ги има от доста време. Това са гласовете на онези, които се чувстват потиснати от политическата система, които смятат, че политиката не прави нещо за тях, а по-скоро нещо срещу тях. Това са хората, които искат промяна, но не знаят точно каква и биха приели всяко нещо, което им се предложи по достатъчно приемлив начин с доводи и аргументи, звучащи логично. 

И Тръмп, и Радев, и референдума бяха неща извън системата. Нещо, привнесено отвън с надеждата да оправи нещата отвътре. В крайна сметка първите двама станаха президенти, а референдумът се размина със задължителността си заради липса на едни 12 хил. гласа. И най-малкото вече е видимо, че промяната вече е тук. Въпросът е каква. 

Отдавна партиите превърнаха истинския дебат в размяна на обиди, обвинения и нападки, лишавайки избирателите си от смислен диалог за важните политики и визията за бъдещето на страната. Предвид факта, че в България гражданско образование няма и хората се информират за политиката само от медиите, не можем да говорим, че има кой знае какво разбиране за политиката у нас. И така в един момент се получава, че хората не разбират политиката в нейната същност и виждат сума каращи се и обиждащи се народни представители. Как да не им се ядосаш?

За да оцелеят, партиите и политиците трябва да се променят. Избирателите не са длъжни да гласуват за тях. Когато партията ти предлага смотан кандидат, гласуваш за някой, който ти се вижда по-малко смотан. Това стана ясно от тези избори - и в България, и в САЩ. Нима Тръмп щеше да има такава победа срещу Бърни Сандърс, който беше успял да ангажира младите като гласоподаватели? Или пък Радев би имал шансове, ако срещу него се беше изправила не Цецка, а Фандъкова или Томислав Дончев? Не мисля. 

Хората искат да виждат силни и успешни личности начело. Искат някой, който да им вдъхва доверие. Затова и у нас Радев спечели. Защото събуждаше повече уважение и респект, отколкото Цачева. Не защото толкова много българи искат да се ориентираме към Русия и Евразийския съюз, както някои биха коментирали. Не е и защото са искали правителството да пада и да отиваме на нови избори, както постави нещата премиерът. Просто Цачева не става за президент. И хората предпочетоха Радев вместо нея. 

Избирателите вече не следват безугледно лидерите си. Според данните на социологическите агенции около 200-300 хил. гласоподаватели на ГЕРБ са подкрепили Радев, въпреки че на балотажа беше и официалният кандидат на ГЕРБ. Въпреки че Борисов заплаши с подаване на оставка. 

Което показа, че и заплахите не вършат работа, а по-скоро дразнят хората. Не може да си премиер и да си лансираш кандидата за президент, заплашвайки, че ако не го изберат и ти ще се махнеш в период, когато парламента трябва да гласува държавния бюджет. И именно тези заплахи накараха много хора просто да отидат и да гласуват напук. Защото така не се прави политика. 

И най-важният извод - когато накараш хората да гласуват с омерзение, те гласуват протестно, срещу системата. Не се ли научат партиите, че вече трябва да издигат най-добрите си кандидати, ще усещат отново и отново болката от загубата срещу антисистемните.