Най-бързо са поскъпнали общите разходи за труд в индустрията

Цената на един отработен час труд в България един отработен час труд през второто тримесечие на 2014 г. е поскъпнал за работодателите с 3,6% спрямо същия период година по-рано. Това показват данни, съобщени на сайта на Националния статистически институт (НСИ), като данните потвърждава и европейската статистическа служба Евростат.

Най-бързо са поскъпнали общите разходи за труд в индустрията - с 6,9%. В сектора на услугите увеличението е значително по-малко - от 1,1%, но в строителството то е 4,0%.

По икономически дейности през второто тримесечие на 2014 г. най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в секторите "Административни и спомагателни дейности" - 10,3%, "Добивна промишленост" - 9,0%, и "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване" - 8,3%. Най-голямо намаление има в секторите "Операции с недвижими имоти" - с 14,9%, и "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 1,7%.

Виж още: Най-бедни и най-нещастни сме в ЕС

В състава на общите разходи за труд разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 3,0% спрямо второто тримесечие на 2013 г., а другите разходи (извън тези завъзнаграждения) - с 6,5%. По икономически дейности изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от минус 17,1% за "Операции с недвижими имоти" до 9,6% за "Административни и спомагателни дейности".

Междувременно председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев заяви в сутрешния блок на БНТ, че вредите от минималните осигурителни доходи са повече от ползите. След като системата се запазва, следва да се усъвършенства, защото тя даде много дефекти.

По думите разликите между заплатите в отделните области са значителни, а минималните осигурителни прагове са едни и същи. Това натоварва малкия и среден бизнес и увеличава делът на сивия сектор, посочи Велев.

Виж още: 380 лв. минимална заплата от 2015 г.

От Асоциацията предлагат да се договорят минимални осигурителни прагове, които да важат за регионите със средни доходи, а ставките да се вдигат с 10% за регионите с високи доходи и да се намалят с толкова за регионите с ниски доходи.

Според работодателската организация минималните осигурителни доходи трябва да са обвързани с производителността на труда и да осигуряват стабилност за пенсионната система. От Асоциацията също така, че подобна формула може да се заложи и при изчисляването на минималната работна заплата.