Един от най-уважаваните български актьори почина в петък вечерта в болница "Лозенец"

Ветеранът се снимаше до последно - през 2012 г. той участва във филма "Пъзел" и отбеляза половин век от екранния си дебют. Зрителите го видяха и в самия край на миналата година, когато гостува в премиерния епизод на предаването "Най-хубавите години от нашия живот".

Роден е на 29 февруари 1932 г. в семейството на българка и сърбин на територията на тогавашна Югославия, а в България живее от началото на 50-те. Икономист по образование, първоначално Джордже Мирко Росич работи 17 години като журналист в държавното радио, днес БНТ.

Постепенно се преквалифицира в актьор и филмографията му наброява около 100 заглавия. Сред тях има и немалко чужди продукции като унгарските "Под краката им свири вятърът", "Законът на циганите" и "Прима примавера", а в Будапеща го отличават като първия чуждестранен актьор с принос към унгарското кино.

През 2010 г. тогавашният министър на културата му връчива наградата "Златен век" и го определя като "вечния каубой на българското кино", а Джоко Росич споделя колко се гордее от критиката, която писателят Павел Вежинов написал в сп. "Киноизкуство" за филма на Любомир Шарланджиев "Хроника на чувствата" (1962), където била първата му роля: "Истински живее на екрана Джоко Росич."

Тогава се зарекох никога да не изневеря на тази първа критика за мен и до ден-днешен да знаете, че като играя, го правя от сърце и "както си оно требе", казва тогава актьорът.

От българските филми му е особено скъп "При никого" (1975) на Иванка Гръбчева - може би донякъде защото сравнявали превъплъщението му във вуйчото с ролята на Апостол Карамитев в "Рицар без броня". Освен него, сред актьорите, от които се е учил и "крал", изброява Константин Кисимов, Йордан Матев, Николай Бинев.

Миналата година почина съпругата му Лиляна, с които имаха над 40-годишен брак. Самият той през последните месеци страдаше от тумор в мозъка и беше в болница от края на януари.

Специфичният му глас звучи като речитатив в записа на песента "Йовано, Йованке" за албума на Слави Трифонов и "Ку-ку бенд" Vox populi (2002).