Германия е известна с вурстчетата си, обаче всекидневно на шиша за дюнер там се завъртат 400 тона месо, превръщайки дюнера в гръбнака на немската диета

Вурстчетата са нещо като кулинарна визитка на Германия. Не може да се каже, че сте били в Берлин, ако не сте опитали къривурст от някой уличен имбис.

Оказва се обаче, че Германия, която има население от 82 млн. души, консумира 2 млн. дюнера дневно според Асоциацията на турските производители на дюнер в Европа (ATDiD).

Не е пресилено да се каже, че кълцаното печено месо, увито в хлебче и салата, е по-популярен избор, опре ли се до улична храна, и е нещо като символ на културното и икономическо влияние на турската емиграция върху немското общество.

Кадир Нурман и Мехмет Айгун са двамата мъже, които държат патента за въвеждането му в Берлин преди близо половин век. Има редица спорове и спекулации кой от двамата е бил пръв, но ATDiD дава предимство на Нурман

Та според историята, Нурман продава първия си дюнер от количка близо до спирка на метрото при прочутия берлински зоопрак през 1972 г. Той трансформирал традиционната проция месо с ориз, пита и салата в сандвич, който е по-лесен за хапване на крак от работниците.

Независимо кой от двамата претенденти се е сетил пръв да пъхне месото в питата хляб, двамата основават бизнес за над 4 млрд. евро годишно. Дневно на шишовете в Германия се въртят 400 тона месо, превръщайки дюнера в гръбнака на немската диета.

Според Асоциацията на турските производители на дюнер, в Германия има над 40 хил. дюнерджийници. В Берлин те са около 4000, надвишавайки броя на тези места в Истанбул.

Дюнерът е толкова популярен, че през 2011 г. група хитроумни студенти изнамирт решение на прочутия "кебапен дъх". "Папа тюрк" е безалкохолно питие, направено от джинджифил, магданоз, мента и лимон - и претендира да неутрализира чесновия послевкус на кебапа.

Добре де, но защо все пак е толкова популярен?

"Просто е много вкусен - казва Гюрсел Юлбер, говорител на ATDiD. - В ръцете си имате една чудесна, балансирана порция протеин и салата."

Но не е само заради вкуса, големите порции и достъпността (навсякъде из Германия порция дюнер струва между 4,50 и 12 евро). Решаваща е лекотата, с която дюнерът може да се адаптира.

Във варианта на Нурман се е правел само с телешко, но с времето се появили предложения с пилешко, агнешко и пуйка, с различни видове хляб, сосове и салати. Всеки може да го нагоди според предпочитанията си.

"Вариациите като искендер кебап, адана кебап и кюфте също са популярни, казва Еврен Демиркан, съсобственик на "Света на кебапа" в Щутгарт. - Но дюнерът си остава класика, предпочитана от клиентите."

Турците постигат успех, поддържайки кулинарното си наследство живо, като същевременно се адаптират към състезателния, бързопроменящ се кулинарен свят. Турците в Германия са най-голямата етническа негерманска група (в Берлин е най-голямата турска общност извън Турция).

Техният дюнер кебап служи като важно средство не само в икономически план, а и като мост, установен межд културите.

"Разбира се, че сме благодарни на Кадир и Мехмет - те не просто откриват дюнера, но и поставят основата за цяла индустрия, благодарение на която много хора получават препитанието си - казва Демиркан - А и много други индустрии процъфтяват от търговията с дюнер."

Източник: Би Би Си