Когато бащата не е достатъчно мъж, се налага майката да поеме и тази роля

Всяка трета неделя на месец юни в повечето държави от света се отбелязва Денят на бащата. Той цели да отдаде почит на всички онези, които играят тази важна роля в децата си... независимо дали са свои или чужди.

Все по-голям е броят на децата, които растат без баща. Да се опитваш да станеш мъж, без да имаш явния пример на един истински баща, да се опитваш да станеш мъж, когато собственият ти баща не е бил достатъчно, да се опитваш да станеш мъж въпреки това, което ти е генетично заложено... меко казано, трудно е.

Учиш се да се бръснеш сам. Сам връзваш първия възел на вратовръзката, видян в интернет или на снимка. На отношение към жените се научаваш от филмите, книгите, това, което си видял от по-големи момчета, това, което си видял като цяло, дори се опитваш да запомниш някои похвати от индустрията за възрастни (която, каквото и да си говорим, не учи на нищо адекватно). Ходиш за риба само с приятели, ако въобще ходиш. В дните на бащата в училище случайно се разболяваш. По-големи момчета те бият, защото няма кой да те защити.

Виж още: Най-важното "секси" видео, правено някога

Най-трудното е да гледаш другите деца как играят с бащите си. Честно казано за предпочитане е боят. При него да ти наранят егото, да ти се появят малко синини - момчетата рядко се увличат в боя, повечето пъти удрят само толкова, колкото да покажат надмощие. Когато гледаш как някое друго дете си играе с баща си, просто виждаш нещо, което никога няма да имаш. И се чувстваш ограбен, и ти е гадно, и ти е тъпо...

Но да не си помислиш, че само на теб ти е тежко. Хвала на всички тези майки, защото в такъв случай те престават да бъдат само мама, ами стават и тате, а за това се иска толкова кураж, толкова топки, че си не е истина. Те готвят, чистят, работят (понякога и на две работи), помагат ти, когато имаш нужда, обичат те, ходят на родителски срещи и не се оплакват. Хвала на такива майки, които са и бащи, само защото някой баща не е имал куража да бъде достатъчно мъж.

Виж още: Йога с мама

Но към всички вас, които се почувствахте нещо страшно познато в този текст, ще кажа нещо. Не съжалявайте. Без тях сме по-добре. Без тях виждате какво е положението, но я си представете какво щеше да е с тях - реалните, живи, дишащи хора, които са ви сътворили. Не бащата като баща, а като конкретната личност. По-добре сме без тях.

Затова на 19-и, третата неделя на юни, идете и поздравете майките си за деня на бащата. Заслужават го.