Статистиката за браковете, разводите и ражданията от началото на новия век показва, че се женим и раждаме все по-късно, което намалява шансовете за второ дете. Повече извънбрачни деца се раждат на село, показват още данните от последните 15 години

През последните 15 години у нас не се наблюдава увеличение на разводите за разлика от редица европейски страни, обобщават от Националния статистически инстутут (НСИ) по темата "Бракове, бракоразводи и раждания в България в началото на XXI век", част от пилотен проект на Евростат. Някои от другите заключения в документа:

И тук, като в други държави от ЕС, се наблюдава трайна тенденция семейството като юридически съюз да губи своето значение. Броят на браковете намалява за сметка на съжителствата без брак, а като резултат раждането на първо дете често предхожда женитбата. 

Статистиката отчита и увеличаване на средната възраст при сключване на брак - както при мъжете, така и при жените. Нараства и възрастта, когато майките раждат първото си дете, а това, от своя страна, води до съкращаване на периода, в който е възможно раждането на следващи деца. 

Виж още: Драматичен срив - родиха се 10 хил. бебета по-малко

Най-високите стойности на раждаемост през последните 40 години са били регистрирани през периода 1974-77 г., а най-ниските - през 1997 г.. През 2014 г. броят на живородените е с 1,5% по-висок в сравнение с предходната година.

По-малко бракове, по-възрастни съпрузи

Броят на сключените бракове в България намалява непрекъснато от 1945 г. насам, като най-значителен е спадът след 1990 г., когато за първи път е под 60 хил. годишно, а коефициентът на брачност - по-нисък от 7‰.

През 1991-ва броят на сключените бракове намалява с над 11 хил. за една година, а коефициентът на брачност - до 5,6‰. През 2014 г. в България са сключени 24 596 юридически брака, или с 2653 повече отколкото през предходната година, а коефициентът на брачност вече е 3,4‰.

Виж още: Къде сме спрямо европейската статистика

През 2000-ва средната възраст при сключване на брак за мъжете е била 30 години, а през 2014 г. вече е почги 33 години. При жените разликата е също три години, съответно 26,4 и 29,4.

Съвместните съжителства - предпочитан избор

Доказателство за нарастващата "непривлекателност" на юридическите бракове е и разпределението на населението по юридическо семейно положение. Докато през 2001-ва неженени са били 64,6% от младежите на възраст 20-29 години, през 2011 г. техният дял вече е 82,2%. Още по-голям е ръстът на неженените сред 30-39-годишните - от 18,2 на 42,1%, или 2,3 пъти в периода между двете последни преброявания на населението.

Виж още: Осем знака на истинската любов

През 2001-ва 4,7% от българите на 20 и повече години са били във фактическо съжителство, а през 2011 г. този дял вече е 9,4%. Тази тенденция е най-висока при хората в 30-те им години (30-39) - 13%, а при младите на възраст 20-29 години процентът е 6,4.

Разводите

В периода 2000-2014 г. годишно се разтрогват по около 10 хил. брака, като най-голям ръст се наблюдава през 2004-2008 г., когато се разтрогват по над 14 хил. брака годишно, или 1,9‰. Пик при разводите е регистриран през 2007 г. - над 16 хил., или 2,1 на 1000 жители.

Броят на разводите през 2014 г. е 10 584, с 324 по-нисък, отколкото през 2013 г. От прекратените бракове 82% засягат градското население. Най-голям е делът на браковете, прекратени "по взаимно съгласие" (62,6%), следвани от "несходство в характерите" (27,4%) и "фактическа раздяла" (7,5%). През 2014 г. средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15,1 години.

Виж още: Защо зачестяват разводите след четвъртата година?

Средната възраст при развод на мъжете и жените също нараства. През 2000-ва средната възраст при развод за мъжете е била 38 години, а за жените - 34,8 години, а през 2014 г. тези стойности са съответно 43,6 и 40,1 години.

Все по-малко и по-късно родени деца

От края на 60-те години раждаемостта у нас непрекъснато намалява. Въведените в началото на 70-те години мерки за стимулиране на раждаемостта в периода 1974-77 г. водят до известно увеличение, но ефектът е твърде краткотраен. 

През 1997 г. е регистрирана най-ниският брой на живородените в цялата демографска история на страната (64 125, или 7,7‰). През 2014 г. броят на живородените деца в страната деца е 67 585, с 1007, или 1,5% повече спрямо предходната година.

Спадът в раждаемостта се обяснява с редица фактори, а водещ сред тях е наличието на по-малко жени във фертилна възраст и тяхната плодовитост - към края на 2014 г. те са 1,58 млн., с над 21 хил. по-малко в сравнение с предходната година, а спрямо 2000-та - с над 416 хил. по-малко.

Същевременно близо 90% от ражданията са при жени на на възраст от 15 до 34 години, които през 2014 г. са 818 хил. и са намалели спрямо 2013 г. с 2,6%, а в сравнение с 2000-та - с 28,6%. Жените в тази възрастова група са по-малко основно поради по-ниския брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси, обясняват от НСИ.

От 2000 г. насам средната възраст на жените при раждане на дете е нараснала с 3,2 години - от 24,9 на 28.1 години, а първото дете на българката вече се появява не на 23,5, а на 26,7 години.

Един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените, е тоталният коефициент на плодовитост. В периода 2000-2014 г. той се запазва на относително постоянно ниво, като най-висока стойност е регистрирана през 2009 г. - 1,6 деца. През 2014 г. средният брой живородени деца от една жена е 1,5 - ръст спрямо отчетените през 2000-та 1,3.

Раждането на първо дете предхожда сключването на брак

През 2000 г. в страната делът на извънбрачните раждания е бил 38,4% от всички живородени, а през 2013 г. достига своя пик - 59,1%. След 2006 г. делът на тези раждания трайно надвишава дела на брачните.

При над 72% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В селата относителният дял на извънбрачните раждания е по-висок, отколкото в градовете.

Източник: НСИ