Коментар на Ясен Бояджиев от Българската редакция на "Дойче веле"

Николай Бареков, който се канеше да управлява поне два мандата, само два месеца след свикването на новото НС остана без парламентарна група. А скоро може да остане и без партия.

За кого е главната поука от тази история?

На 15 октомври, още преди да се събере и да положи депутатска клетва, парламентарната му група започна да се разпада. Напусна я избраната с преференция пловдивска учителка, чийто номер в листата съвпадаше с номера на коалицията му в бюлетината - 13. 

По собствените ѝ признания тя обича "класическа музика като тази, която слушаме в латиното, салсата, нещо като класика", харесва София, понеже "има много магазини за дрехи", и депутатския живот - заради "визията и самочувствието". 

Притискали я да се откаже от депутатското си място. Чак сега, след изборите, се сетили, че не го заслужавала. Тя обаче не смята така. И на фона на българската действителност е напълно права.

Две седмици по-късно той обяви, че "в сравнение с други групи, които са пред разпад, нашата е най-единната, най-европейската и най-балансираната". Твърдението му издържа месец-месец и половина, което за неговите стандарти не е малко.

"Момчета на повикване"

Днес той признава "кадровия си провал". Групата му вече е "купена", собственост на "българската олигархия, мафията и правителството на четворната коалиция", "пълна със зависимости и библейска алчност", "момчета на повикване за изпълнение на мокри поръчки".

И е напълно прав, характеристиката на напусналите го депутати е съвършено точна. Само че самият той много добре е знаел с какви хора е напълнил кандидат-депутатските листи. И не го е правил случайно, защото самият той е поредният представител на същия този типаж, заблатил българския политически живот. 

А така наречената му "партия" е поредното менте, създадено с милиони „на черно”, за да бъде използвано в политическата покупко-продажба. По незнайни причини то се оказа по-нестабилно от други подобни. Може би защото вече си свърши работата и поради това стана ненужно. Или защото парите свършиха.

Те пък твърдят, че го напускали, защото често променял мнението, настроението и възгледите си, което им пречело да бъдат "истински полезни на избирателите си". 

Те обаче са същите като него - и за тях възгледите са само бързооборотна маскировка във вечния им стремеж към софрата на кукловодите и властта. Затова и досега безропотно го следваха в многобройните му, бързо сменящи се превъплъщения.

Неговите превъплъщения

Той с лекота сменяше ориентацията си, като на практика обиколи целия политически спектър: беше десен, стана ляв, после центрист, а накрая - консерватор. Възгледите си определяше като "центристки национализъм", "абсолютно либерални", "изключително социални", "по-десни и по-консервативни от партиите в ЕНП"...

Някога наричаше днешния министър-председател "политически феномен от световна величина", после - "неграмотен човек с душевно разстройство" и "откровен престъпник", а напоследък се натискаше да влиза в коалиция с него.

Някога се снимаше щастливо засмян с Делян Пеевски и Цветан Василев, а през лятото на 2013 година организираше контрапротести. 

Днес се пише борец срещу олигархията и модела "Кой". Наричаше Христо Ковачки олигарх, а три месеца по-късно се коалира с него. 

През лятото покани за коалиция Националния фронт за спасение на България, днес го нарича ксенофобски и расистки.

Първо щеше да възстановява НРБ, после - монархията. Само две от множеството безразборно раздавани обещания и откровени безсмислици.

Големият въпрос

"За първи път в историята на българския парламентаризъм беше купен не отделен депутат, а цяла парламентарна група", придава си важност той. Всъщност обаче това се е случвало вече много пъти. "Драмата" му е крайно банална и дори комична. 

И нямаше въобще да си струва да се говори и пише за нея, ако не беше големият, истински важният въпрос: докога ще е възможно всичко това? Отговорът е: докато има кой да се хваща на въдицата и да гласува.

Основната поука пък е именно за онези 200-300 хиляди български избиратели, които въпреки очевидната му карикатурност вкараха това поредно политическо менте и в европейския, и в българския парламент. 

Обясненията може да са различни - бедност, наивност, безпросветност, невежество. Те обаче не анулират отговорността на тези избиратели - пред останалите, пред собствения им живот и пред живота на децата им.

"Нейният избор е плод на грешка", казва той за пловдивската учителка-депутатка, която бърка класическата музика със салсата и латиното. "Защо не можем да го определим като нещо реално съществуващо, като воля и желание на избирателите?", отвръща тя. 

И е напълно права, въпреки очевидната грешка с номер 13 - такива избиратели си заслужават такива депутати.

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"